автор: zaltia

Вечер като вечер, тъпа...крива,
в градът, изпълнен със история и чар.
Прибирам се с колата си, метално сива,
с любов оглеждам крайният квартал.

Там чака ме жената, нежна и красива,
загледана в поредният сапунен сериал.
В панелката, олющена бетонно сива,
прегърнати, забравяме за болки и печал.

Съседът ми, брадясал дърт козел,
е фен на чалгата, и слушаме я всички до зори.
Комшията от долу, поредната пиячка пак е взел,
по стълбите се напикава, чупи, пее и крещи.

Такава е картинката... приятели добри,
чалгата залива ни...аз искам жици пълни с рок.
И сиво е... цветното изчезна, някъде се скри,
но все някой ни "оправя", а ние молим се на Бог...