Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Pixel
Днес: 0
Вчера: 1
Общо: 14174

Онлайн са:
Анонимни: 98
ХуЛитери: 0
Всичко: 98

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Ноември 2024 »»

П В С Ч П С Н
        123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930 

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаБате Боби
раздел: Разкази
автор: mamontovo_dyrvo

Беше един слънчев октомврийски ден в Китенския дебелариум. По-голямата част от питомците му, изтощени от голямото обедно плюскане, в размер на двайсетина калории, се бяха разлeли по металните пейки с дървени седалки и се грееха на слабите есенни лъчи.
Едни лениво пълзяха по живописните алеи, обградени от още цъфтящи трендафили или каквото и да бяха там китки, други се облягаха на сянка под кичестите жълто-червено-зеленикави дървета и монотонно преживяха. Пейзажът удивително напомняше кадри от филма Джурасик парк. Даже от някъде се чуваше ревът на тиранозавър рекс. Страховитото ръмжене би потресло всеки човек със слабо сърце, но обитателите на този парк знаеха, че всъщност гъргорещите звуци идваха от отворения прозорец на стая четиристотин и тринадесет, където бате Боби похъркваше след „обилния” обяд.
Кой не знае бате Боби? Този изключителен представител на човешката раса, този сто осемдесет и девет килограмов колос, с дълга, черна и права коса и великолепни, винаги добре сресани мустаци, с привидно бавна, но гъвкава походка, като на бенгалски тигър и със също толкова голям апетит. Един от героите на Китенско-дебеларския епос и един всъщност супериозен пич.
Боби живееше в планинско градче, не от най- големите, но от най-известните, където освен него, доста назад в годините е бил роден най - великия българин. Работеше в тамошния клон на „Родопа” като счетоводител, уважавана, но не особено престижна по социалистическо време професия. Заплатена по някакъв начин, но то тогава престижни-непрестижни, всички професии се заплащаха символично, общо взето нещата звучаха по познатия на всички принцип, „те ни лъжат, че ни плащат, ние ги лъжем, че работим ”. Макар, че и до сега е така и не разбирам защо англичаните имали най-старите традиции в света. Глупости...
Малко тегаво му вървеше животецът на Бобката, че то за исполините повечко финанси за храница бяха нужни, но той беше оправен човек, готвеше великолепно и сосестите му манджички се съчетаваха с повече хлебец. Така балансите си отиваха на мястото, а и да не забравяме каква професия практикуваше. По му тежеше самотата, с малко люде контактуваше след работа той, неразбран падаше, не вникваха в богатата му душевност хората и като че страняха от него. Въпреки че представителките на слабия пол го харесва, по едричките,разбира се и сравнително често му се случваше да замъкне нещо в огромния си, правен по поръчка креват, не се беше престрашил да влезе в гилдията на бракуваните. Той не близваше алкохол, а българинът се забавлява така, простичко, напиваше се по малко и забравяше за несгодите.
Боби не се беше родил дебел. До четвърто отделение бил слабичко, възвисоко момче, чернооко и весело. Но за беля се случило нещастие, не голямо, ама достатъчно да промени живота му завинаги. Както си бил задрямал на една полянка, докато другите деца от пионерския лагер си играели наоколо, да вземе през лицето му да пропълзи един смок, гаден, дълъг, жълт смок. Тя, гадината си пълзяла просто, ама представяте ли си какво е, когато се събудиш и видиш такова нещо да минава през брадичката ти! Ужас не, ами...И след тази случка, Бобката получил силен стрес, започнал да пълнее. Ама здраво, нещо си се отключило, ударило го в обмяната на веществата и колкото и да го водили техните по доктори, баячки, билкари и не знам какви си още, лечителската гвардия била напълно безсилна.Само един, възстар, пенсиониран лекар им дал съвет да започне да спортува, ама силови спортове – като вдигане на тежести, гюле, диск и каквото имало с тежки натоварвания, иначе щял да пълнее напълно неконтолируемо. Та от спортовете разни Боби придобил гъвкавата си походка и както след малко ще дойде реч, и великолепното си чувство за ритъм при танците. Той беше страхотен танцьор! Това се видя още след мижавите вечерни хранения, когато на задължителните танци в „Елисейския дворец”, така бяхме кръстили пригодената за дансинг столова, Бобката се носеше като лебед, летеше като лястовица или приклякаше като пума, готвеща се за скок. Пируети, фигури на летящи жерави с ръцете – вихрено, вдъхновено и красиво! Като за сто осемдест и девет килограмов де, но то пък не бяхме и в Болшой театър,я..
Не така стоеше въпросът, когато дансенето се извършваше в дискотеката на ЦСКА, единствената танцувалница, която не затваряше и през четирите сезона. Тогава Батката обираше аплодисментите на всички – наши, местни, чужди и всякакви. Всички импозантни и не до там импозантни хубавици умираха да се реят около него, да валсират, да суингират и тангират, защото нямаше танц, който той да не владееше. Не слизаше от дансинга, докато ние си дезинфекцирахме гърлата с Джони след Джони.
Една вечер пак допивахме във въпросното заведение, Боби се вихреше на полупразния дансинг, около него пърхаха няколко сто килограмови пеперудки, когато
десетина доволно подпийнали младока, по на двадесет и няколко годишни, направиха опит да завземат дансинга. Започнаха да му подвикват да се дръпне, наричаха го тулум, варел и там други такива. Ние на нашата маса не бяхме по-малко от тях, а и категорията ни беше по висша. Заро даже се понадигна, но Лечо, съгражданче на Боби, ченге някакво, ни каза да се успокоим. Да, ама ние гледахме доста напрегнато грубата инвазия на бабаитчетата. А те продължаваха с агресията си, особено един, доста атлетичен гадняр, който крещеше на Бобито да преместел торбите си другаде, да си стопял салото в някоя фурна за хляб, че другаде нямало да влезе. Бобката се беше свил в единия край на площадката и с мек глас ги увещаваше, че дансинга е голям, че за всички има място под слънцето и въобще с дипломатични слова се опитваше да смекчи ситуацията. Ние бяхме настроени кръвожадно от обидите и от градусите на Джонито, но милиционерчето ни възпираше, страшно нямало.
Няма, няма, но изведнъж онзи, гадния налетя. Налетя мамицата му с, ляв прав, ей така, без предупреждение, подло. В този момент обаче, левият крак на бате Боби светкавично се изстреля нагоре в едно класическо „маваши гери” и се спря в челюста на агресора. Кракът се спря, но не и тъпчото, който отхвръкна на няколко метра от центъра на събитията и се приземи ничком на дансинга. Два лакътя, ляв и десен, проснаха още двама, а един „уол кик” в левия крак на четвъртия го парализира. Тогава налетяхме като булдозери и ние, но вече нямаше смисъл. Бате Боби нареждаше жалостиво, че на, той им казал, ама те не та не.Изцапали дансинга с кръвчица, кво ще прави ди джейчето сега, вместо да пуща музика трябва да чисти, ама и като не можете бе що пиете бе,момчета., що се наливате? Тц, тц, тц! Гледай какво станало сега. В тишината, защото ужасеният ди джей беше спрял музиката, се чуваше само речитатива на Борката, аплаузите и тихия смях на дамите, които вече го наобикаляха, за да продължат вихрените танци. Останалите натрапници вече влачеха „труповете” и вдигаха примирено ръце. А Лечо се хилеше и ни обясняваше, че един от спортовете на Борко бил каратето, че бил треньор и така докарвал по някой лев допълнително и имал не знам какъв си пояс. Брей, взе ни ъкъла тоя човек – представете си три Брус Ли-та и два Ван Дама в едно тяло. Иначе бил миролюбив човек, ама като ти засегнат честа, прошка няма.
Бате Боби не беше по- възрастен от нас, я имаше две-три години разлика, я не..Това „бате” което съпровождаше името му беше знак на уважение пред добрата му душа, пред сърдечността, с която се отнасяше към всички и разбира се – пред величествените му габарити.
Батката обичаше да си похапва, а това си и личеше. Храната в стола не му стигаше до никъде и той си носеше от в къщи едно малко котлонче, от ония обикновените, със спираловидните реотани, на които си готвеше както той се изразяваше, разни манджици. Канеше ни да опитваме и си заслужи аплодисментите – готвеше човекът меракликийски. Култ си му било яденето, както обичаше да казва.
Един път, като идвал към офиса ми в София за да се видим, точно пред сладкарницата на „Фритьоф Нансен” и булевард „ Васил Левски” , срещу НДК, впечатлена от осанката му го спира някаква жена, както той се изрази „откачалка пълна” . Тя пожелала да направи много сериозно предложение във връзка с наднорменото му тегло. Бобката казал „да”, но при условие, че го почерпи една пастичка в сладкарницата. След което мадамата го въвела и му сервирала пастата, а нашият титан я мушнал за секунди. И тогава рекъл, че целият е в слух..” Откачалката ” в този миг се изправила, артистично и рязко обърнала ревера си. Там лъснала огромна, кръгла значка с надпис „ АЗ ОБИЧАМ ХЕРБАЛАЙФ”. Застинала в героична поза и зачкала да види какво впечатление е създала. Бобката също светкавично скочил с едно благоговение в погледа и точно когато тя очаквала да ревне почтително „Спасителко моя”, също рязко дръпнал ревера си! Но на неговата, огромна кръгла значка пишело „ОБИЧАМ ДА ЯМ” !!! И напуснал полесражението победоносно. Докато се хилех, и му казвах, че това е хубав виц, Боби си обърна ревера.на якето. Надписа на значката направо ми избоде очите. Сринат от смях го поканих в „Белия бор” на обяд. Ми какво, човека обичаше да яде.
Самотата си е недостатък в живота, но пък ние, хората сме призвани да се борим с несгодите и да превърнем живота си в нещо по добро. Бате Боби намираше в Дебелариума същото, което намирахме и всички останали. Той беше открил „Острова на свободата” много години преди нас. Дошъл да смъква килограми, беше разбрал философията на себеподобните си и вече повече от десет години идваше тук, за да се потопи в морето на спокойствието и дружелюбието на дебелюдието. Защото тук всички изпитваха уважение един към друг. Веселието на Острова беше гарантирано. Бобката беше намерил „ Мястото на живота си”, това беше ясно, но незнайно как успяваше да намери начин да се забърка в най невероятни ситуации, които привличаше както гръмоотвода светкавицата. И може би това беше причината, около него да ври и кипи. Търсачи на силни усещания не липсваха.
Преди няколко години бате Боби пак пристигнал Китен. Дошъл два-три дни по-рано, тропосал магическото котлонче пред вратата на апартамента си и зачакал началото на смяната. И разбира се се оглеждал за някоя Дулцинея, щото нещо сушата го била сгащила. Забелязал я веднага – млада, руса, красива, е порядъчно едра, но когато си близо сто и деветдест, всяка мацка шейсетина кила по–лека от теб си е направо вейчица. Котлончето свършило работа, таман бил сготвил свинска чорбица ала Би Боб, благородната девица минала по алеята и той я поканил на обяд. Тя приела. Бобката имал две лъжици, но нямал две паници и взели, че изкусали чорбето направо от тенджерето. Абе, дето се вика, две лъжици-една цел. Пасторална картинка. Успокоени, цяла вечер си гукали, на другия ден се разхождали, държали се за ръце, гледали се, опознавали се. Тя се оказала студентка по медицина, трети за четвърти курс. Студентите са или трети или четвърти курс, така че тази формулировка май значела, че има изпити да взима. Има,няма, целта на Бобито била друга, не образователна, а чисто сексуална и това му личало от всякъде, най вече от посоката на лакомия му, ококорен поглед.. Момата нямала май нищо против, ама още се държала на положение. До следващия ден, щото и при нея била сигурно дълга половата суша. Смяната започнала, хората се събрали, новосформираните групи тръгнали на поход, да се опознаят людете по между си и да поопознаят маршрутите по които щели да мятат килограмите си. Бате Боби и Мария, така се казвала филибелийката, вървели най-отзад и сърцата им пърхали като стадо прилепи в полет. И двамата знаели къде отиват, когато едновременно и мълчаливо завили към близките пясъчни дюни. Прислонили се до една, бавно и акуратно Мария постлала легло за двама с чаршафа, който извадила от плажната си чанта, оправила прилежно гънките му, бате Боби нежно казал, че я желае, тя по котешки измъркала нещо за взимните чувства, трескаво хвърлили дрехите от себе си и настанала неуписуема сумистка любовна игра. Целувките, те са ясни, навсякъде я покривал Бобката и по сочните устни, и по щръкналите зрънчовци, големи колкото сини сливи и навсякъде, и навсякъде, и навсякъде, и тя и той..И се милвали, докосвали, драскали, притиснати плътно и радостно..Игра, игра, ама трябвало всичко това да се подпечати и единствения начин бил незабавно проникване. Едно е да се каже, друго е да се направи. И се завъртяло едно кълбо, не е за разправяне – корема на Боби огромен, краката на Мария - дебели, и тя със сериозно коремче, не се получавала работата. Не се отказвали те, след многото мъки при мисионерската поза решили кучешката да опитат. Обаче, връх на естетиката – лъснал ония ми ти задник, голям и кръгъл като батискаф, а корема на Борката – колкото пясъчна дюна. А иди прониквай да те видя, Мъка, мъка , мъка...По едно време ги налегнала умора, полегнали, Бобката помолил с най-нежния си и пресекващ от вълнение гласец да разрешат проблема някак, например по френски и Мария откликнала. Надвесила се тя... и изведнъж извикала:
-Абе Бобка, какво става с теб, ти си много зле бе, никой ли не ти е казвал? Трябва на лекар да отидеш! Незабавно!
-Какво, какво има - уплашено попитал бате Боби, а мъжката му гордост започнала да сдава багажа.
-Ами ти имаш тромбофлебит, там долу, на ... говорела тя като сочела достойнството му и гледала ужасено. Да вървим при главния лекар на санаториума за талон и утре в Бургас!
Юрнали се те в балонен тръст и право при доктор ти Карабаджаков. Влиза Боби, хъката мъката, дай един талон за кожно-венерически лекар, имам голям проблем. Пита го доктора какво му е, дали той не може да помогне, но Бобката не и не. Нямало как, след половин часови спорове дал му Карабаджака талона и рано сабахлем Батката разтърсил автобуса, влизайки незнайно как през тясната му врата и право към Бургаса града голяма..
Докато иде в болницата станало обяд. Ама тича той, намира кабинета, чука и влиза.
Посреща го едно голобрадо докторче, гледа талона, няма диагноза и го пита от какво се оплаква. Батето обяснява, че работата е дебела и че ще говори само с началника на кожно-венерическото отделение и с никой по-долен. А сега де. Докторчето се притеснило, чуди се какво да прави, да звъни ли на шефа, да не звъни ли, ама ако не звънне, а е нещо сериозно? И вдигнал слушалката, обяснил на шефа, моряк ли е явно попитали отсреща, същото попитало и момчето, затулвайки говорителя с ръка.Боби отвърнал отрицателно и като затворил, младокът го уведомил, че до дест минути шефът му ще се появи, да почака. Влита шефа след малко, запъхтян като ябълкарски кон, облича пресилката без да поздрави, праща колегата за кафе и казва на Бобката да си свали панталона и да покаже за какво става въпрос. Докато се събличал Боби, го попитал от къде е пипнал тая работа, Боби чинно отвърнал, „от Мария разбрах, тя следва медицина, аз не знаех”. „После ще ми да дадеш адреса и, всичко това трябва да се спре навреме” – допълнил кожния. Съблякал се Боби, оня си наместил цайсите, сложил ръкавиците, гледа, пипа, стиска, върти и вика:
-Какъв сифилис бе, ти обикновен катар нямаш, какво правиш тук и що ме разкарваш като че съм някакъв новобранец, мизернико скапан!
-Ми нямам разбира се, мойто е къде по страшно, трмбофлебит на пениса имам бе докторе! Как ще живея от тук на сетне не знам..Много съм уплашен, Мария каза че било много опасно!
Тук доктора му теглил една майна и сигурно щяла да го ступа ако не бил три пъти по дребен от него.
-Няма тромбофлебит, няма сифилис, няма гонорея , здрав си като слон бе, идиот с идиотите, дори не ти е малък - и му обяснил, че в Бургас през последната седмица били открити три случая на сифилис у моряци. Като чул, че има вече и сред цивилното население в негово лице, за малко да припадне и се юрнал към болницата. Сърцето му щяло да изкочи докато препускал насам. Бате Боби не издържал и се разхилил на глас, усещайки каква каша е забъркал, а и да метне от себе си натрупаното от вчера още напрежение. След секунди и доктора олабил нервата, разсмивайки се почти истерично. Теглили по няколко майни на Мария, сбогували се и Бобката се затирнал към Дебелариума, при оная гаднярка, дето го направила за смях пред цялата бургаска болница, надявайки се, че няма да се разчуе и сред висшето общество в Китен.
Пристигнал, връхлетял като вихър, с най-зверската си физиономия напред, скърцал със зъби, фучал, същински Змей Горянин, а тя на прага го посрещнала с весел момински смях и го попитала най-невинно, като самодива, харесала ли му е шегата. Батката, добряк нали е, къде да търси тепърва нещо друго, нали тромбофлебита му се разминал, а и харесвал я, попогледал известно време сърдито, пък пуснал една усмивка под елегантния мустак. Придърпал мацето към себе си, и я бухнал със заден полусуплес в кревата, който уплашено изхълцал. Вече спокойни и уверени, намерили те позата на щастието и цял месец я практикували по всяко време на деня и нощта, пъшкащо, скърцащо, доволно шумно, за ужас на комшиите, които тропали неистово по стените да спрат, ама кой ти обръща внимание на някакво си чукане, когато чука?
Ами това е... Тия шумове после се чували дълго време от към Карлово и София, че на два пъти и от къде Пловдив. То... Тих живот – жива скука!


Публикувано от Administrator на 03.07.2012 @ 00:31:09 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   mamontovo_dyrvo

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 9


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

11.11.2024 год. / 02:28:31 часа

добави твой текст
"Бате Боби" | Вход | 15 коментара (56 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Бате Боби
от RockAround_theC_l_ock (bim_bam_bum@tintiri_mintiri_pliass) на 28.07.2012 @ 04:49:36
(Профил | Изпрати бележка)
Този бате Боби... абе - цялата история от *дебелариума*, силно намекваща
за непосредствена (от извора) информация, си е шедьовър и смехотерапия отвсякъде!
Насладих му се като на *дъъълъг и хууубаво разказан виц*!

Ееее, добър си! (най-убедено предполагам, че си от *...мъжки род, уникално число...* :) :)

И.... абе направо съм готов на колене да те моля - давай още от тези истории.

:-))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
(Всъщност, то, истории много... Ама способни разказвачи - малко! :) :)



Re: Бате Боби
от mamontovo_dyrvo на 28.07.2012 @ 05:01:28
(Профил | Изпрати бележка)
Има много. Редувам ги. Пуснал съм три-Китенската рапсодия, Бате Боби и Циганско лято... Радвам се ,че ти харесват. Гледам да не омръзват..

]


Re: Бате Боби
от RockAround_theC_l_ock (bim_bam_bum@tintiri_mintiri_pliass) на 28.07.2012 @ 11:58:16
(Профил | Изпрати бележка)
Верно, че *Китенска рапсодия* е първия от серията.
Там ме поразиха *моряшките истории*, защото, в хронологичния ред описани - те са си *МОИТЕ*!
1983-1984 г. плавах под чужд флаг ма m/v *AGATE*
(Панамски флаг, 7 души българи - 3 капитани, 3 механици и 1 готвач... и 42-ма виетнамци!!!)
*Заседяхме се* във Виетнам (чакахме за ремонт да отидем в Япония)
Цял месец бяхме в Сайгон - там карахме и *китайската Нова година*.
Та - *лейди масажи*-(по виетнамски)... и вс. други простотии - не ми ги описвай...
О, Господи!... Станали *моряшки фолклор*!... :) :) :)

Аз, по скоро хваля умението ти да разказваш с чувство за хумор -
на неща, от които - знам че на други им е обидно - не мога да се смея(да се присмивам) - няка ми е неудобно... :)
Но когато сами се шегуват със себе си - да. :) :) :)

;-))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))

]


Re: Бате Боби
от mamontovo_dyrvo на 28.07.2012 @ 17:12:12
(Профил | Изпрати бележка)
Не се шегувам за моите съкилограмници-това са нормални неща от живота, малко по заоблени, но нормални. И това ги прави по- жизнерадостни. А морските истории са достоверни 100%. В Дебелариума няма подигравки и за това отслабването там е на второ място. На първо е равнопоставеността на людете.

]


Re: Бате Боби
от mamontovo_dyrvo на 02.08.2013 @ 16:20:23
(Профил | Изпрати бележка)
Това за масажите го знам от един приятел, Васко Боянов и той се заседял във Виетнам, горе долу тогава...

]


Re: Бате Боби
от azis на 30.07.2013 @ 14:39:30
(Профил | Изпрати бележка)
Има ли още историй от Китен, освен публикуваните?

]


Re: Бате Боби
от mamontovo_dyrvo на 30.07.2013 @ 16:03:05
(Профил | Изпрати бележка)
Има разбира се, само трябва да седна и да пиша...хехехехе. Но спрях, за да не досаждам...

]


Re: Бате Боби
от azis на 30.07.2013 @ 17:15:39
(Профил | Изпрати бележка)
На мен ми харесват, и ще чакам нови разказчета :)
В интерес на истината не съм ходил в Китен, но пък не съм и кой знае колко шишкав :) около стоте съм някъде

]


Re: Бате Боби
от mamontovo_dyrvo на 30.07.2013 @ 19:37:42
(Профил | Изпрати бележка)
Кльощалник! Ще те убият с камъни там, ще им свиеш мацките...

]


Re: Бате Боби
от azis на 30.07.2013 @ 21:11:18
(Профил | Изпрати бележка)
Ръст 168
Тегло 112

Колко да съм кльощалник ;)

]


Re: Бате Боби
от mamontovo_dyrvo на 31.07.2013 @ 06:39:09
(Профил | Изпрати бележка)
Тогава си за ТАМ. Но има друго неудобство-май Дебелариума не е там...вече.

]


Re: Бате Боби
от azis на 31.07.2013 @ 13:51:34
(Профил | Изпрати бележка)
Да си призная 2005 бях най-зле, бях стигнал 140кг.Съпътствани с честа хипертония, хъркане и задъхване по стълбите разбира се.Слава богу без други здравословни проблеми.Обаче успях да се справя сам с това положение, почти 2 години непрекъснато ползвах прословутото "Златно чудо".И така бавно и славно се вталявах,до някакви си 124кг, впоследствие по естествен път ги докарах до 110.
И до сега си ги подържам 110-115 в последно време съм 112 килограмов пич ;) на христовата възраст, и все още ерген.Хайде ставам, че обяда ми ме чака в кухнята :)


]


Re: Бате Боби
от mamontovo_dyrvo на 31.07.2013 @ 17:12:17
(Профил | Изпрати бележка)
Хапни, дядовото, хапни си! Че Дебелариум те чака...

]


Re: Бате Боби
от azis на 31.07.2013 @ 21:25:37
(Профил | Изпрати бележка)
Хахахаха

Мисля да се пробвам при д-р Емилова, ама ще е чак наесен щото в тия горещини птрдпочитам арна мешана скара, салата и студена биричка :)))

]


Re: Бате Боби
от mamontovo_dyrvo на 31.07.2013 @ 23:37:08
(Профил | Изпрати бележка)
тАМ НЕДЕЙ!

]


Re: Бате Боби
от azis на 01.08.2013 @ 00:10:23
(Профил | Изпрати бележка)
Абе има време, ще му мисля наесен.Не съм решил още къде да изпосталявам хаха, пък и с шкембак по-лесно се преживява в тази криза ;)

]


Re: Бате Боби
от mamontovo_dyrvo на 01.08.2013 @ 06:32:55
(Профил | Изпрати бележка)
:)

]


Re: Бате Боби
от azis на 01.08.2013 @ 15:13:38
(Профил | Изпрати бележка)
Какво ново при теб колега (по фигура) похвали се и ти нещо, няма само аз да си разказвам мемоарите тука я. Аз съм си морско чедо варненец, бачкам си тука в офиса и така :)

]


Re: Бате Боби
от azis на 01.08.2013 @ 15:13:39
(Профил | Изпрати бележка)
Какво ново при теб колега (по фигура) похвали се и ти нещо, няма само аз да си разказвам мемоарите тука я. Аз съм си морско чедо варненец, бачкам си тука в офиса и така :)

]


Re: Бате Боби
от azis на 01.08.2013 @ 15:13:52
(Профил | Изпрати бележка)
Какво ново при теб колега (по фигура) похвали се и ти нещо, няма само аз да си разказвам мемоарите тука я. Аз съм си морско чедо варненец, бачкам си тука в офиса и така :)

]


Re: Бате Боби
от mamontovo_dyrvo на 02.08.2013 @ 00:17:31
(Профил | Изпрати бележка)
Аз съм тайнствено копеле...хехехехе. Чети разказите и всичко ще ти стане ясно.

]


Re: Бате Боби
от azis на 02.08.2013 @ 00:50:11
(Профил | Изпрати бележка)
Дам определено са интересни, браво за което. Аз съм се излегнал на дивана с лаптопа на шкембето, релаксирайки след обилна вечеря допивам си бирата и скоро ще лягам.

]


Re: Бате Боби
от mamontovo_dyrvo на 02.08.2013 @ 15:52:11
(Профил | Изпрати бележка)
Обърнахме го на говорилня. Тук трябва да публикуваме. не да си лафим.

]


Re: Бате Боби
от azis на 02.08.2013 @ 16:32:09
(Профил | Изпрати бележка)
Скайп vlado.dimov79

]


Re: Бате Боби
от mamontovo_dyrvo на 02.08.2013 @ 16:57:58
(Профил | Изпрати бележка)
ок

]


Re: Бате Боби
от kasiana на 27.07.2012 @ 22:08:56
(Профил | Изпрати бележка)
Смях се от сърце:)))))
Спирах и препрочитах по няколко пъти най- свежите, ехтящи от веселие фрази:)))))

Аз, за голямо нещастие, съм от слабичките...

Миналата година питах една аптекарка има ли лекарства за напълняване, а тя прихна да се хили, и през сълзи от смях ми каза, че до сега никой не е търсил при нея лекарства за напълняване... Всички искали да отслабват...

Аплодисменти, Мамонтово дърво:))))))

Сърдечни поздраве:)))))

Каси


Re: Бате Боби
от mamontovo_dyrvo на 27.07.2012 @ 23:01:27
(Профил | Изпрати бележка)
Каси...Не разбра ли, че си падам по най- слабичките...Радвам се, че ти е харесало.

]


Re: Бате Боби
от shtura_maimunka на 03.07.2012 @ 01:18:07
(Профил | Изпрати бележка) http://smile999.blog.bg/
Е, така не бях се смяла скоро, Слони.Направо се разхълцах и щях да падна от клона.:-)))
Що не те познавах тогава...ама трябваше да хапвам повече и да те срещна там.Лелее, щях да те сгъна на шестоъгален осмох...кво беше твааа...хаха:-))))))))



Re: Бате Боби
от mamontovo_dyrvo на 03.07.2012 @ 01:21:01
(Профил | Изпрати бележка)
Бъркаш ме с паметника пред НДК.Ама там беше шестоъгълен пето,,,,
Обаче се радвам,че съм те разсмял.Благодаря ти!

]


Re: Бате Боби
от verysmallanimal на 03.07.2012 @ 01:18:16
(Профил | Изпрати бележка)
:)))
Любви все возрасты (и габарити) подвластны !
Много весела история! Ще взема да кача някое кило и аз...


Re: Бате Боби
от mamontovo_dyrvo на 03.07.2012 @ 01:42:31
(Профил | Изпрати бележка)
Къде виде весело!Голяма мъка е било!Това е трагичен разказ бе, момче...

]


Re: Бате Боби
от zebaitel на 03.07.2012 @ 14:22:24
(Профил | Изпрати бележка)
Много си сладкодумен, Мамонтово дърво! С удоволствие прочетох и мъка не мъка, смях се, признавам си!!!


Re: Бате Боби
от mamontovo_dyrvo на 03.07.2012 @ 18:11:31
(Профил | Изпрати бележка)
Преодолявай предизвикателствата, от какъвто и да са харектер!И ше успееш!Радвам се,че те разсмях.

]


Re: Бате Боби
от vladun (valdividenov@abv.bg) на 03.07.2012 @ 18:15:44
(Профил | Изпрати бележка)
Тия дебелариуми и санаториуми са такива извори на сюжети, ама само гол сюжет не става - трябва и един сладкодумник като теб, за да разкаже...
Четох и се кефих, това е:)


Re: Бате Боби
от mamontovo_dyrvo на 03.07.2012 @ 19:12:49
(Профил | Изпрати бележка)
Хе-хе!Много си снизходителен към моята особа.Благодаря!

]


Re: Бате Боби
от lubara на 04.07.2012 @ 10:02:10
(Профил | Изпрати бележка) http://lubopnikolov.blogspot.com
Много занимателно четиво, хумор, та дрънка, както би казал моят приятел бате Наско!
Поздрави!


Re: Бате Боби
от mamontovo_dyrvo на 04.07.2012 @ 11:51:26
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря1Радвам се ,че ти хареса!

]


Re: Бате Боби
от gerek на 04.07.2012 @ 18:37:19
(Профил | Изпрати бележка)
Хубаво, че пишеш за тези дебелашки събития! Та и ние сме хора, и то не случайни! Смях се от сърце.


Re: Бате Боби
от mamontovo_dyrvo на 04.07.2012 @ 18:44:21
(Профил | Изпрати бележка)
Ми това си жизнерадостен смях.Къде другаде ни е било по-весело!Харева ми ,че е го харесваш този разказ.И да знаеш, че само встъпителен...

]


Re: Бате Боби
от anonimapokrifoff на 04.07.2012 @ 21:17:56
(Профил | Изпрати бележка)
Браво, разказал си го мъжката тоя разказ, хич не си поплюваш!


Re: Бате Боби
от mamontovo_dyrvo на 04.07.2012 @ 23:45:18
(Профил | Изпрати бележка)
Няма друг начин.С тия тромболебити...ела пък там...

]


Re: Бате Боби
от galenaGV на 05.07.2012 @ 10:09:34
(Профил | Изпрати бележка)
Всичките ти дебеланковци ми стават любимци от пръв поглед - това е защото пишеш за тях майсторски, защото виждаш не само големите им тела, но и големите им сърца. Бате ти Боби ми е слабост. Браво, мамантово дръвче, давай в същия дух!


Re: Бате Боби
от mamontovo_dyrvo на 05.07.2012 @ 14:15:42
(Профил | Изпрати бележка)
Галенкова,колко си добра!

]


Re: Бате Боби
от _katerina_ (lili_ket@abv.bg) на 12.07.2012 @ 21:46:16
(Профил | Изпрати бележка)
Тук ме разби от всякъде :))))))))))))))))))))))))))))))
Такава диагноза не бях чувала :))))))))))))))
Поздрави и благодаря за удоволствието!


Re: Бате Боби
от mamontovo_dyrvo на 12.07.2012 @ 23:06:51
(Профил | Изпрати бележка)
Истината е че има такава диагноза, но важен е Бобката с неистовата си жажда за нормален живот! Рдвам се,че ти хареса!

]


Re: Бате Боби
от _katerina_ (lili_ket@abv.bg) на 13.07.2012 @ 19:17:58
(Профил | Изпрати бележка)
Днес разказвах на колежките,голям смях падна :))))))))))))))))))))
Поздрави!

]


Re: Бате Боби
от mamontovo_dyrvo на 13.07.2012 @ 20:45:13
(Профил | Изпрати бележка)
Хехехе! И аз сън едричък, запознай ме с някоя...

]


Re: Бате Боби
от agripina на 16.11.2012 @ 21:41:40
(Профил | Изпрати бележка)
Хубава история и отлично разказана! Поздрави! Чета си и се смея!


Re: Бате Боби
от mamontovo_dyrvo на 17.11.2012 @ 08:50:38
(Профил | Изпрати бележка)
Ами любовна история с хепи енд, благодаря!

]


Re: Бате Боби
от fortemotore на 01.12.2012 @ 10:16:52
(Профил | Изпрати бележка)
то лафове то чудо:)

готино разказваш :)


Re: Бате Боби
от mamontovo_dyrvo на 01.12.2012 @ 11:51:10
(Профил | Изпрати бележка)
Радвам се, че те развеселих... Благодаря!

]


Re: Бате Боби
от doktora на 02.08.2013 @ 16:13:47
(Профил | Изпрати бележка)
))))))))))))))))))))))))))))))))
Ох, наистина, днес е Ден на майстора, мамонтово...такова дърво ...ахахахаха флебит, а, на пениса хехахехах...
За обща култура, на арабски, ЗУБИР КЕБИР, (като корабен док, бях предупреден от кептин,а, да не произнасям зУболекар), значи...пенис с разширени вени ехехехехехеехе
Прохлада ти желая!
Докис Крокис,
от брега...;)


Re: Бате Боби
от mamontovo_dyrvo на 02.08.2013 @ 16:18:18
(Профил | Изпрати бележка)
Хехехехехе! Сега ти ме развесели! Но бате Боби /лека му пръст/ е преживял това...

]


Re: Бате Боби
от didolinka на 26.05.2021 @ 01:09:36
(Профил | Изпрати бележка)
Искаме нови истории за Боби, и дебелариума :)