автор: joy_angels

Телефонът звъни
и звъни,
и звъни –
в синхрон е с онзи синкоп на сърцето,
от който по залез тъй силно боли,
от който по изгрев се сривам в нозете
на тихата нощ, тъй самотна и глуха,
стара баба с чене от блещукащи зъби…
Само тя ме погалва със пръсти съсухрени.

Но аз искам теб!

Не съвета й мъдър,
не и напева тих, че светът е спирала,
че уж тръгвам натам, а пък всъщност се връщам,
че от края ми с теб тръгва друго начало,
а в спиралния център
нова обич е сгушена.

Не, не искам да чувам!

Точно днес съм глухарче…
Онзи глупав синкоп вляво нека се срива –
нямам нищо,
имам само душа за похарчване.
Тя звъни
и звъни,
и звъни.

И не вдигаш.