автор: Albatros

Подуенската гара бе в мъгла.
Машината ни цръкна две кафета.
Една метачка суркаше метла,
сподиряна от две-три циганета.

Началникът на гарата заспа
на пейката под спрелия часовник.
А София май пила бе но-шпа –
овце броеше в нощи безлюбовни.

Последният трамвай бе откънтял.
Целуна ти брадата ми набола.
А аз несръчно милнах твоя шал
и разкопчах красивата ти шнола.

И не коси – направо сипей див! –
се срина подир пръстите ми груби.
И стана този град триж по-красив –
че даже аз във Витоша се влюбих.

Понеже аз не станах твой съпруг,
и ти не стана моята съпруга,
ти ще вечеряш утре с някой друг,
аз ще се любя утре вечер с друга.

И няма влак – Подуене-Париж.
Хвани едно такси – към Ботафого.
Аз ще платя на тъпия бакшиш
с това стихотворение за сбогом.