автор: Methodius

Огорчих ли те днес? Бях забравил да изкъпя душата си от горчилката.
Твоята обич е шампоан за душата ми. Все карам на евтин сапун. И все пера на ръка. Автоматична пералня- за да не пера на ръка. Центрофужирайки ме, допринасяш за сбъдването на душевната ми еякулация... Съсредоточен съм в точката на удивителната. В края на всяко твое изречение привиждам удивителната. От точката отпочвам да редя безчет многоточия, досущ шевна машина. Опасявам се за недостатъчния размер на иглата- дали ще се получи здрав тегелът? Ти нали се обличаш пъстро и хвърковато... Ти си като един Мюнхаузен- яхнала изстреляното от оръдието на любовта гюле... Съсредоточваш съществуването ми в смисъл- в точката на удивителната. Удивителната е Венериният хълм на езика... Ти не си предмет, че да си ми потребна. Ти си всичко онова между земята и небето. Аз съм в теб, а не ти да си в ръцете ми. Удивителната е необходимият хоризонт: там, дето в далечината се сливат земята и небето. И когато героят, възседнал дракон, запрати копието си по хоризонта и то се забие в сърцето на безкрая, тогава приижда Новият свят, а той е и нов земетръс! Ти си единствената- защото няма друга. Както споменах, ти си всичко между земята и небето. Изходът е през хоризонта, през нагнетения в точката на удивителната патос. И там отвъд е Раят. Този земетръс е рубиконът; след него идва радикално Нов свят. Ето как е възможно и... и душата в Рая. Т. е.: да сме си верни. Христос е допускал семейството- то да е необходимо съчленение за уталожване на похотта... Верни в любовта. А Новият свят прозаиците наричат ‘дете’. Детето е вечност- от гл. т. на родителите. То не е временно. Люлката, която те представляват за него, не е приют, а Дом. Да, искам Нов свят. В очите на Детето ние виждаме самите себе си под определението на вечността. Човекът! Когато Наполеон бил още ученик, един учител го смъмрил за нещо: ‘Кой сте Вие!’ Н. отговорил: ‘Аз съм човек!’ Наполеон е историческото затвърждение на зародилия се с Великите географски открития Нов свят. Любовта е великото запитване към-то Човека. Колко ‘човечета’ щъкаха в една капка? Любовта е като зарастване на рана. Предбожно, човек е един ранЕн бог, рАнен бог. От стрелата на Амур до Love Gun на Kiss. Тазвечершният разговор беше свещен! Помагаш ми да бъда умен пастир на битието- ти, самото битие. Родих се. Родих се за подвизи! Всички врати въвеждат към една цел: Вратата на Рая. Едно ново Богоявление. Аз съм Новата Троица! I will bring salvation, punishment and pain! (Manowar: ‘принасям ви спасение, и наказание, и болка’.) Да покуфеем с тазовите си части! Болката е пътят на наказанието към спасителната химера. Анален секс. Моята романтика не би се вписала в интериора на Исусовата вечеря със свещи... Танхойзер в пещерата на Венера. Тя е ту кървава (менструална) пещера, ту кална... Парадният вход и подмолният вход. Анусът е своеобразен Хазад-Дум. Царството на джуджетата. В джуджешкото царство не растат диаманти, там се въдят глисти. Наказанието е Грехът. Пречистващата болка е Вярата. Спасението е Божията милост. Авраам жертва сина си Исаак. Хилядите дават обет в Божието име. Уморена от нарцисизма, нуждаела си се да залъжеш себе си- че не си единствената умна по рода си. Продължавам по този ред на мисли, за да поддържам въобще някакъв ред. Ако си тръгнеш, ще е през морето- за да бъда обречен на земно заточение. Ти си оная невъздигнала се скитаща душа от разказа на Кафка- дето трупът и плувал с ладия по света. Ти ме навести. Не ще намериш покой при никой земен, при нищо земно. Ти би се упокоила отвъд. Искам да те гушна и да не те пусна да си тръгнеш. Аз съм a corpse without a soul, труп без душа, бездушен труп. Душата ми е ипотекирана при Свети Петър- в залог за евентуалните ми грехове. Засега съм безгрешен. Твоята душа е скитаща и свободна. Ти носиш душата си. Ти не си a corpse without a soul. Аз набучих еректиралата си клечка и ти сега гледаш с погледа на безднена орис, на изплашена сърничка. Нагазих в блатото и то ме всмукна. Една овца тръгва; и след нея цялото стадо. Наричат я ‘водач’. А пастирът? Пастирът не е водач; той е съзерцателят на трансценденталното стадо. Пастирът не е действен. Спомагащите го дейци са Кучетата. Водачът е овца сред овцете, случайно потеглила първа. Водата в чашата не е по-водна от водата в морето. Различие: овце, водач (пръв сред равни), пастир, кучета-стражари. Отгоре е The Great Expectant, сам Бог. Физиогномичен Бог. Насладата, която лицето ти рисува, стоновете на гримасата...