автор: Obgru6tane

* * * *

Тих, грижовен дъждец.
Два – три часа след зимата.
Два – три часа преди пролетта.


Развиделява се.
Две – три секунди след нощта.
Две – три секунди преди деня.

Грациозни силуети, спомени от неизживени разкази.
Когато още е тъмно и тихи сенки бродят по улиците,
не откривам котките в тях.
Мисля ги за мълчаливи магьосници.
Те се галят в краката ми.
Тогава се събуждам.
Виждам излюзийте си голички.
Така те са толкова жестоки в своята неприсъпност.
Ако някой ден намеря сили да си простя,
Навярно и котките ще се завърнат.
Но дали ще пожелая да помяукам с тях под същия прозорец.
Те знаят, те ще ми намигнат дори,
те чувстваха колко болка имаше в съня ми.
Така ще ме приспят наново, щом решат.
Ще си заслужа вниманието им с много преброени звезди.
Ако пожелаеш, поброй с мен, но
от своя си прозорец.
Горди звезди, главозамаяни от своята недостижимост.

Безсъние.
Две – три секунди след залеза.
Две – три секунди преди изгрева.

Тих, грижовен дъждец.
Два – три часа след зимата.
Два – три часа преди пролетта.

27.I.2002г.
На ноември 2001г.