автор: tiptop

в човечен стих

Неземна, потайна,
далечна, безкрайна
ИНДИЯ
огряна в Слънце и
светлина.
С дъх неразкрит
и цвят - вечна тайна,
спокойствие
и мъдра тъга.
Пристъпвам уж плахо,
открила наяве,
детска, люляна мечта
Очите се питат
"Дали е магия
богатството от багри
и светлина?"
Жените пристъпват
с леката стъпка
сред свежа уханна роса.
Ветрецът подухва
и сарито хуква
Рисува въздушна вълна.
Във радост потръпвам
и смело се впущам
в пъстрата шумна тълпа.
До късно се лутам,
а после сънувам
картини от реалността.
Живеят прилично
с богатство вековно
събрано за всички,
но защо мълчат?
Те реално живеят
в света динамичен
отдавна в простора
опрели крила.
И нищо, че виждам
в очите дълбоко,
човешка, но горда
тъга, не печал,
тя идва навярно
от чудото
ЛИЧНОСТ
любов и омраза
сляла в едно.
Сега не се питам
Защо я обичам?
Защо не забравям,
тук, у дома?
Защото разкри ми
тайната, всъщност,
на древната мъдрост
за Вечността.