автор: Boryana

Свърши нашето време, моя принцесо Тъга.
Заедно бяхме през всичките мои години.
Моля те…не ме спирай. Остави ме да тръгна сега.
Дай ми шанс да пропусна света, който с мен се размина.

Бях ти вярна придворна. Не те изоставих за миг.
Но и ти не ме даваше. Никога не ме напусна.
Почва балът последен. Нека стегнем корсетите с шик-
за последно да бъдем красиви, преди мрак да се спусне.

Някак странно ме гледаш. Още имаш да даваш, Тъга…
Моя скъпа приятелко, господарке на дните ми тихи!
Със любов днес целувам твойта тънка изящна ръка
и те моля: за вярната служба, за всичко: Просто пусни ме!

Знам, не можех без теб, ала вече не мога и с теб.
Просто силици нямам. Уморих се до смърт да ти служа.
Остави ме да тръгна. Награди ме със късче небе.
До безкрай се обичахме, ала днес добрина ми е нужна.

Да, разбирам…Ти казваш, че след теб пътят свършва, Тъга.
Аз какво да отвърна… Обърни се, тази букла не слуша…
Тържествуващо светиш. Аз- по- бяла дори от смъртта.
Да вървим, моя истино. Ей така си говорих. Наужким…