Отваряш очи изненадана,
че утрото вече е дошло,
край теб шляпат боси крачета,
без да питат дали си добре.
Протягаш се кратко, припряно
притваряш за миг сънливи очи
искаш още сън, макар и за малко,
но уви - той е само блян във зори.
Ставаш бързо,
няма за кога да отлагаш
задачите от дневния си ред,
банята,децата, кухната, колата,
докато усетиш-вече си на път.
На работното място-потоци от хора
всеки със своите проблеми напира.
Като робот си- усмихнат и сръчен
работиш и дори за миг не спираш.
А после - си страшно уморена,
и за децата сили трябва да намериш
да изслушваш тяхната гълчава,
да решиш и техните проблеми.
Като домакиня трябва да измислиш
кой какво ще хапне за вечеря,
кой на твойто рамо ще задреме
кой ще чуе твоите проблеми.
Но си и съпруга, обичаща, желана,
за кратко бягство тъй копнееш
със любимия човек във спалнята
за миг наслада умората да победиш...
Нощ е, очите ти сами се затварят
сънят е оборил мисълта и тялото,
заспиваш неусетно и представа нямаш,
че утрото вече на прага е спряло.
И отново е ден...