автор: nellnokia

Мило дневниче,
През лятото на село нося джапанки, чета книжки и мечтая. Казват, че човек е голям колкото мечтите си. Моите мечти не са кой знае колко големи, но за да се осъществят, трябва много спешно да порасна. На мечти ли?... Не, на години! Всъщност имам само една мечта. Миналото лято четох „Плажният дневник”
на онази съвременна, българска Джейн Еър... ъ-ъъъ-ъ. Остин, както и да е. Тя обича да ходи на плаж и е сладка като кифличка, затова я наричаха през цялото време „Плажната кифла”. Малко е тъпо, но... как да го кажа? Да си „кифла” явно е много хубаво. Четох, четох и се размечтах да стана един ден и аз кифла. Колко прекрасен може да бъде животът, когато си кифла! Колко вълнуващ! Ето, вече свикнах с думата...

Мило, Дневниче! Вече съм голямааааа!......Вчера навърших 18 гдини!Заминавам на море с моята приятелка Ники. Естествено няма да обикалям всички морски курорти, освен ако някой рекламен агент не ме хареса за фотомодел. Имаме само една морска дестинация с Никиту и тя е „Смокиня”! Верно, че пътят от нащо село Горно Одринци до Смокиня е доста дълъг, но може ли един път да бъде пречка за каквото и да било?
p.s.Мило, Дневниче! Сега ще ти призная нещо много тайно! Никога не съм яла смокини. У нас на село всичко се ражда в градината, но смокини – няма...

Ура! Двете с Никиту сме вече кифлички!... Къси поли, 12-сантиметрови токчета, потничета със силиконови презрамки, очила, розови плажни чанти (и книгата на Ина Герджикова, естествено). Ех, да можеше тате да ме види! Голям пердах щеше да падне!... Ама него го няма. Аз съм голяма!:) Дръж се, Смокиня!:)

Ъ,! Дворът на "Смокиня" прилича на Зърнено-Фуражната кооперация в нащо село. Само дето повечко пясък са нахвърляли. Навсякъде е осеяно с едни малки къщички, като в приказката за „Снежанка и седемте джуджета”... Викат им „бонгала” Да ти призная, дневниче, на малката плевня зад къщи мязат, само дето са шарени... Питаме, за какво са тези „бонгала”. Плажната кифла миналата година за никакви бонгала не беше писала. С Никиту решихме, че са явно нещо като гардероб за куфарите ни. Ура! Външна баня и тоалетна като на село. Поне това им е на ред...
А смокини няма... Питаме къде да си наберем смокини? Имало наблизо „Градина” и „Каваци”. Знаем ги ние Градините и Бостаните. Дошли сме на „Смокиня”!
Първата ни работа с Никиту е да идем на кафе, за да видим някоя знаменитост в бара.
Божкееее, май виждам Калин Донков! Пие кафе с тъмни очила на бара.
Дневниче, трябва да се начервя... Никиту и аз се примъкваме н пръсти към него, ама токчетата ни много тракат. Я да минем по пясъка!.. УФ! Гадост. Трудно е да вървиш с 12- сантиметрови сандали по плажа... Сега ще седнем полееееееееека до него. Никиту поръча две чаши капучино. Трябва да отпиваме внимателно да не си изцапаме носовете. И е време да приложим онзи номер на двете мацки от „Плажния дневник”. Навеееееждаме се към Калин Донков и-и-и.. после наза-а-а-а-ад. Па-а-ак се навееждаме към него. Ха! На Никиту й се скъса силиконовата презрамка. Ужас! Това не е Калин Донков!
Лелеле!... Тука едни минават покрай нас топлес...
Май е време да вървим на плаж. Намазали сме се с мляко за потъмняване на някои места, че на село, нали разбирате, никой не се пече „топлес”. Онези жени дето минаха най-безцеремонно покрай нас, сигурно са били много пияни да се разхождат така сутринта. Ами така е. Курорт! Едно шкембе за изтрезняване няма.

Дневниче, никога не съм виждала толкова много голи хора на едно място. С Никиту седим като заковани и гледаме ту наляво, ту надясно. Половината от хората са много окосмени, а другата половина без нито един косъм – дори мъжете. Може би са два отбора, като Левски и ЦСКА. Една част от окосмените имат косми и по гърба. Една част от неокосмените нямат нито косъмче даже долу. Да се бяха малко позакрили де, с по-някое листо... Ау! Смокиново листо! С Никиту чак сега загряхме защо тука Смокини НЯМА!...
Както и да е продължаваме смело напред. И тук всички са съблечени. Има едни дето даже са си боядисали космите по гърба. Сигурно е нова мода. Това е моята пепляво-сива боя номер 69, Ланда Колор. И да искам не мога да я сбъркам.
Ей тук видяхме една супер изискана дама с индийско сари, сребърни гривни на краката, със завънчета и шапка. Ще седнем до нея. Оу! Това не било сари, а само два плажни шала. Постла си ги и остана само по звънчетата.

Трябва да се слеем с тълпата, рече Никиту. Тя предложи да си съблечем потниците. Лесно й е на Никиту. Силиконовите й презрамки и без това се скъсаха като сваляхме Калин Донков в кафето. А уж целият „Стъклен дом” били тука за купона на Радина Кърджилова. Като и да е май наистина трябва да се поразсъблечем. Адска жега е. А и всички така или иначе са голи. Ще полежим и ще се престорим на заспали. Да можеше мама да ме види! Голям пердах щеше да падне! Ама нея я няма...
Лежим вече час и целите почервеняхме. Пушим пурети. Един дребен мъж с прашки три пъти идва и иска огънче на английски. После се извинява, че не говори добре езика, защото бил французин. Никиту хич не говори френски. Аз още по-малко. И английски едва разбираме, но той включи езика на краката и ръцете. Бил сам на почивка.Оплаква се явно. В бара нито една дама не го канела. Загубеняк! Коя ще го покани като не знае две думи на български. Никиту му се усмихва. Рита ме в кокалчетата. Ние ще го поканим довечера. Гледай я каква е отворена! Нека го кани. Аз имам по-големи мечти от някакъв дребен френски селянин. Плажната кифла миналата година не разгледа въпроса с чужденците.Чакам да се появи някой като Жоро!
Французинът носи огромна халба със зелена лимонада и три сламки. На село понякога ядем от една паница боб, но никога не пием от една чаша. Французинът се хили и вика: „Дринк!” Може би така му е името. Я, това е мента, само че разредена с вода. И тука в кръчмата явно лъжат в грамажите и кръщават питиетата!
Мило дневниче! Французинът е досада. Гледа Никиту цял час само в „очите”. Скука! Отивам да поплувам в морето. Уф!Май трябва да събуя токчетата... Гледам, че в морето има много голи хора, без потници, чанти джапанки! Простаци!
Най-сетне плувам. На плажа е скука! Къде са готините мъже и великите приключения? До дискотеката има още много време. Гладна съм, а досега нито един мъж не ме е поканил на обяд. И как да ида с тези голи хора да обядвам ако ме поканят! До мен в морето спря един, зяпа ме и ми вика. „Ти като си от село, що щеш тука?” „Ти откъде знаеш, че съм от село?” – сопнах му се аз. Изгоряла съм била като потник, вика ми той. Щял на цяло село да разкаже какви ги върша. Подлец! Халосах го с розовата си плажна чанта, когато една вълна ме подмина и му казах да се разкара. Отивам да пия един коктейл на бара. Ох, че ме ядоса този! Имам пясък и в сандалите, но това е най-малкия проблем!
Я, на бара сме аз и още една девойка. Барът празен - пустош. Кога ще пристигнат готините мъже?...
Боже, та аз я познавам! Сиана в сериала "Стъклен дом”! Оу-у-у! И тя е чела „Плажният дневник на кифлата”! Какво ще прави иначе тук? Седи, пише и подсмърча.. Сигурно и тя пише дневник. Давам и носна кърпичка. ‘Ти от приятелките на Деян ли си?” – пита ме Сияна. „ Аха”- успявам само да кимна. „Да те запиша за купона довечера, тогава...” /следва продължение/