автор: apostola

Защо ли образите търся
в звезда,във нощната луна...
Защо сега да не потърся
лика на истинска жена?

Но знам ли аз-мъжът на възраст,
какво е истинска жена?
И имам ли я тази дързост
да соча с пръст поне една?

Където днеска да погледна,
във спомени да ровя пак,
аз стигам до любов последна,
завързала за мене знак.

И без задръжки ще го кажа,
макар изправен до стена
и с пръст на вас ще я покажа:
това е...моята жена!