Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: pts2grimm
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13994

Онлайн са:
Анонимни: 438
ХуЛитери: 6
Всичко: 444

Онлайн сега:
:: poligraf
:: Patrizzia
:: Albatros
:: Gargabela
:: malovo3
:: lamarinnn

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Май 2022 »»

П В С Ч П С Н
            1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПътека към Господ
раздел: Разкази
автор: anonimapokrifoff

В селото мъждукаше живот само в един от дворовете – разположен почти в края му, той приютяваше прегърбената от старост къщичка на Малама, курника с осем кокошки и герест петел и колибката на кучето Балчо.
Жената се събуди при изгрев слънце и запроклина износените си стави. Не беше толкова отдавна, когато рипваше сутрин като младо момиче, а сега й трябваше към половин час, за да се раздвижи. Зачуди се коя ли дата е днес – телевизорът отдавна не работеше, радиото се развали преди него, нямаше телефон и беше напълно откъсната от света. Започна да пресмята на пръсти – бяха минали точно три седмици от смъртта на Димана, значи е трети юли, следователно тя, Малама, преди пет дни е изпълнила 86.
Беше свършила маята, а кой знае кога щяха да дойдат дъщерите й. Имаше няколко хляба, но скоро пак трябваше да замеси. Забърка малко брашно и трици с хладка вода, както правеха майка й и баба й някога – беше топло и сигурно квасът щеше да е готов за 2-3 денонощия, после пусна кокошките на двора.
Всяка сутрин ходеше на гробищата: децата на Димана живееха в далечен град и нямаше кой друг освен нея да пали свещица за душата й, както е обичаят. Преля пръстта и заприпява: „Не ти се сърдя, Димано! И ти си кат’ мене, сестрице, на черния петък родена – в студена постеля зачена, сред тръни и репеи ражда...” После отиде до гроба на Сотир. Изскуба прорасналата трева, забърса с краищата на забрадката си снимката му, но дума не каза. Навести и Петър: „Изпи ли ти, Петре, костите земята, мъжо, черната? Събра ли се вече с Димана, или пак Сотир ви разделя?”.
Откакто остана сама в селото, поддържаше цялото гробище – жал й беше за мъртъвците, защото тук не стъпваше никой от близките им да изтръгне бурените, избуели над вечното им убежище. После се прибираше и чоплеше в градината – не растеше кой знае какво в лехите, но й стигаше за прехраната.
И дъщерите й бяха без късмет като нея – попаднаха на зли мъже, че и мързеливи. Двамата не даваха и дума да се издума да приберат Малама при себе си. Жените им, вече пенсионерки и прабаби, едва намираха време един път на два месеца да нагледат майка си и да й донесат продукти. Докато имаше хора в селото, беше добре, но всички или измряха, или отидоха по градовете. Остана сама да си доживява дните, които бяха към края си – тази пролет, когато събираше вършини в гората, видя кукувица и я попита колко й остава, но тя не я закука.
Малама си легна малко след залез и задряма. Сънува, че е детенце, облечено в нова ризка и везано сукманче. Стъпила е на сал, а реката го носи, носи... Трудно пази равновесие, всеки миг ще падне. Тя вижда брега, на него са се струпали хора и нещо й викат. Не може да ги чуе, далече са. Най-отпред е майка й, кърпата й е с отвързани спуснати краища, кръстосала е ръце на гърдите си. Фигурата й става все по-малка и малка, около Малама е само тъмна страшна вода, която разтваря паст, за да я погълне, и тя се разплаква. Събуди се и ясно чу писъка на кукумявката, излезе навън и викна към крушата „Къш мари, пущино!”, птицата изпърпори с криле и след малко пак нададе зловещия си крясък. От десетина нощи не млъкваше и нямаше сила, която да я прогони от дървото. Жената седна на леглото – сърцето й думкаше като подгонено, виеше й се свят. Опита да се успокои, но страхът смрази тялото й. Повръщаше й се, за първи път беше толкова зле. Легна. Луната огряваше стаята, по стените танцуваха сенки, уродливи като караконджули. „Боже, не ме мъчи, Господи! Нека да заспя, пък тогава ме прибирай!” После цялата олекна, главата й се избистри. „Сега ще ми е умирачката”, каза си тя. „Жътва е, аз съм узрялата нива, тръгнала е към мен Черната с острия сърп.”
Не искаше Малама последният й дъх да е в тази къща. Как ще пробие душата й пластовете нещастие и омраза, наслоени тук от години, за да стигне до Бога? И колко много ще се изплашат дъщерите й, като я намерят оцъклена и вмирисана! Надигна се и излезе на двора. Сякаш беше на сала от съня си, земята се люлееше под нея. Отвори курника – да са на свобода кокошките. Погали старата вишна – на нея някога връзваше люлката на децата си. Тръгна към центъра на селото, Балчо я последва със скимтене. Тя се опита да го пропъди, но кучето упорито вървеше подире й.
Ето го ъгъла, на който Сотир я пресрещна. Тя се връщаше от чешмата, кобилицата превиваше тънкото й момичешко тяло. Той й напи менците, пресегна се и й грабна китката. На хорото беше все до нея, а една вечер я целуна. След два месеца се разчу, че пратил сватове за Димана, богаташката щерка. Ръцете и лицето й не бяха видели слънце, тя не работеше като нея – ни шеташе, ни копаеше, ни жънеше. И Сотир беше от сой, съгласиха се чорбаджиите да му дадат дъщеря си. А Малама легна болна от любов и унижение, родителите й се видяха в чудо. Когато дойдоха роднини на Петър да я искат, майка й и баща й, без да се двоумят, ги изпроводиха с нова престилка, в която завиха китката й.
През първата брачна нощ, преди да я насили, той стисна с една ръка лицето й, впери в очите й змийския си поглед и изсъска: „Сотир ми взе Димана, аз пък ще имам тебе. Само да си посмяла да го погледнеш, шията ще ти откъсна!”. Когато съседките казаха, че у Сотирови отишла бабата, защото на бременната Димана й почнали болките, Петър като щур се въртеше из двора и накрая хвана гората. След месец и нещо роди и Малама – бабуваше й същата старица и я караше с часове да върви из обора: „Ходи, чедо, ходи, че да можеш да го добиеш!”, а в това време мъжът й безгрижно пиеше в кръчмата.
До тази порта я удари за първи път. Имаше празник в селото, всички бяха на мегдана. Игра и тя на хорото като други млади булки, но Сотир не свалял поглед от нея. „Защо те гледа, кучко?! Знаци ли му даваш?” Малама избърса с ръка разкървавената си уста и дума не каза. На следващия ден не отиде на нивата – остана вкъщи, защото детето нещо не беше добре. Сложи го в цедилката, метна я на гърба си и тръгна да занесе храна на мъжа си. Сотир я пресрещна – сигурно я беше дебнал. „Не мога без тебе, Маламо, изгоря ми сърцето! Проклет да съм, че послушах нашите! След залез ще те чакам до воденицата – заспи ли твоят, ела!” Краката й омекнаха от слабост, стомахът и сърцето й се събраха на едно място. Сотир! Нали все него сънуваше, нали все него виждаше, когато Петър посягаше да я има? Детето изплака и тя се свести: „Да не си посмял повече да ми пресечеш пътя! Искал си Димана, люби Димана!”.
Малама стигна площада – пуст и тревясал, отдавна човешки крак не беше стъпвал тук, а преди време не можеше да се разминеш от народ. Портата на църковния двор изскърца жално. Кое, ако не храмът, ще е най-близо до Него? Жената тръгна към черквата, газейки лайка, мак и овчарска торбичка. Някога пак вървеше натам и булото криеше сълзите й. Хората й правеха място и се смееха радостно, а тя се молеше на Господ да я убие. После, докато свещеникът я венчаваше, едва сдържа вика си, който щеше да разцепи купола...
Тогава Бог не я чу и не я прибра, но все пак беше милостив. Ами ако се беше залежала като Димана? Само тя, Малама, се грижеше за нея – друг в селото нямаше. Нивите опустяха, къщите се рушаха и заприличаха на старици, които отчаяно се взират в обраслия с коприва калдъръм и чакат децата си. Мъртвило – всичко наоколо беше гробище.
Седна на стъпалата. Щурците свиреха опиянено и почти заглушаваха забързания ромон на реката. Не усещаше тялото си. Балчо се приближи, близна ръката й, вдигна глава и зави. Тя се вгледа в луната – напомняше й лицето на парцалената кукла, с която си играеше като дете. Очите й се премрежиха, но успя да види пътеката на небето: звезден прах ли беше, или рояк светулки? Малама въздъхна, душата й – в нова ризка и везано сукманче – се отрони от върха на езика й и освободена заподскача по сияйния друм, развяла плитчици.


Публикувано от alfa_c на 21.06.2012 @ 21:31:04 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   anonimapokrifoff

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

21.05.2022 год. / 13:01:01 часа

добави твой текст
"Пътека към Господ" | Вход | 28 коментара (65 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Пътека към Господ
от skrej на 21.06.2012 @ 21:43:59
(Профил | Изпрати бележка)
РАЗБИВАЩО!


Re: Пътека към Господ
от anonimapokrifoff на 22.06.2012 @ 11:13:51
(Профил | Изпрати бележка)
Приемам го като комплимент.

]


Re: Пътека към Господ
от Silver Wolfess (silver_wolfess@mail.bg) на 21.06.2012 @ 21:44:10
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver
Поздравления за моженето ти!


Re: Пътека към Господ
от anonimapokrifoff на 22.06.2012 @ 11:14:22
(Профил | Изпрати бележка)
Да мога, да мога, колко да мога...

]


Re: Пътека към Господ
от kasiana на 21.06.2012 @ 22:06:22
(Профил | Изпрати бележка)
Ех, мъка човешка!
Майсторски уловена и пресъздадена във вълнуващия ти разказ, Аноним !!!!!

Поздрави:)))))


Re: Пътека към Господ
от anonimapokrifoff на 22.06.2012 @ 11:14:45
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря!

]


Re: Пътека към Господ
от papacot (plamen_bochev@abv.bg) на 21.06.2012 @ 22:30:44
(Профил | Изпрати бележка) http://plamenbochev.blogspot.com/
Режеш без упойка...


Re: Пътека към Господ
от anonimapokrifoff на 22.06.2012 @ 11:15:21
(Профил | Изпрати бележка)
Нещо не съм на "ти" с анестезиологията.

]


Re: Пътека към Господ
от div_i_besen (div_i_besen@abv.bg) на 21.06.2012 @ 22:40:38
(Профил | Изпрати бележка)
Майстор си!


Re: Пътека към Господ
от anonimapokrifoff на 22.06.2012 @ 11:18:27
(Профил | Изпрати бележка)
Дано!

]


Re: Пътека към Господ
от verysmallanimal на 21.06.2012 @ 23:07:18
(Профил | Изпрати бележка)
..................................
Какво да кажа - то всичко си е написано...
А финалът е за христоматия.


Re: Пътека към Господ
от anonimapokrifoff на 22.06.2012 @ 11:19:09
(Профил | Изпрати бележка)
Ох, трябва да се бяга от класиката.

]


Re: Пътека към Господ
от verysmallanimal на 22.06.2012 @ 23:27:50
(Профил | Изпрати бележка)
Имах предвид, че ще стане класика :)

]


Re: Пътека към Господ
от anonimapokrifoff на 23.06.2012 @ 00:09:33
(Профил | Изпрати бележка)
Разбрах те.

]


Re: Пътека към Господ
от antrakt на 21.06.2012 @ 23:19:13
(Профил | Изпрати бележка)
толкова е съвършен разказът, че е кощунство да бъде коментиран


Re: Пътека към Господ
от anonimapokrifoff на 22.06.2012 @ 11:19:55
(Профил | Изпрати бележка)
При такъв коментар авторът скача от кеф до тавана.

]


Re: Пътека към Господ
от Solara на 22.06.2012 @ 03:06:21
(Профил | Изпрати бележка)
Много е хубаво!


Re: Пътека към Господ
от anonimapokrifoff на 22.06.2012 @ 11:20:23
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти!

]


Re: Пътека към Господ
от secret_rose на 22.06.2012 @ 07:16:16
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
Снощи го прочетох но така си ме остави загледана в монитора... не можех да кажа нищо. Наистина разбиващо.
Много, много тихичко...


Re: Пътека към Господ
от anonimapokrifoff на 22.06.2012 @ 11:21:35
(Профил | Изпрати бележка)
Хората си умират самотни като кучета и селата обезлюдяват. Явно това не е проблем нито за правителството, нито за много хора, но за мен е.

]


Re: Пътека към Господ
от doktora на 22.06.2012 @ 07:30:49
(Профил | Изпрати бележка)
Тя се вгледа в луната – напомняше й лицето на парцалената кукла, с която си играеше като дете. Очите й се премрежиха, но успя да види пътеката на небето: звезден прах ли беше, или рояк светулки?
Малама въздъхна, душата й – в нова ризка и везано сукманче – се отрони от върха на езика й и освободена заподскача по сияйния друм, развяла плитчици.


...
!


Re: Пътека към Господ
от anonimapokrifoff на 22.06.2012 @ 11:22:10
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря, Док!

]


Re: Пътека към Господ
от GINKO_PRIM на 22.06.2012 @ 09:44:25
(Профил | Изпрати бележка)
Ако го бях прочела по-рано, в никакъв случай не бих си позволила да пусна "жалейката". Баси! Идея си нямаш как се чувствам...


Re: Пътека към Господ
от anonimapokrifoff на 22.06.2012 @ 11:22:55
(Профил | Изпрати бележка)
Хич и да не си пипнала стихотворението - разбрахме се вече.

]


Re: Пътека към Господ
от _katerina_ (lili_ket@abv.bg) на 22.06.2012 @ 12:11:30
(Профил | Изпрати бележка)
Много хубав разказ, бих го сложила до тези на Елин Пелин и Йовков!
Поздрави!


Re: Пътека към Господ
от anonimapokrifoff на 22.06.2012 @ 13:01:39
(Профил | Изпрати бележка)
Там е много високо, ще му се завие свят.

]


Re: Пътека към Господ
от _katerina_ (lili_ket@abv.bg) на 25.06.2012 @ 22:14:03
(Профил | Изпрати бележка)
Поздравления!Знаех си,че там му е мястото !!!:)))

]


Re: Пътека към Господ
от anonimapokrifoff на 25.06.2012 @ 22:21:17
(Профил | Изпрати бележка)
:)))

]


Re: Пътека към Господ
от zebaitel на 22.06.2012 @ 13:08:48
(Профил | Изпрати бележка)
Прав е Мисанчо, човещината няма алтернатива, а ти умееш да я изтръгнеш от всеки и да му я покажеш! Поздрави, Анониме!


Re: Пътека към Господ
от anonimapokrifoff на 22.06.2012 @ 13:33:26
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти!

]


Re: Пътека към Господ
от Dred на 22.06.2012 @ 13:44:12
(Профил | Изпрати бележка)
Преди години и аз познавах една такава старица, която живееше в подобно мъртво селце. Казваше се баба Калинка, бог да я прости. Този разказ сякаш е написан за нея. Прекрасен е... и много тъжен.


Re: Пътека към Господ
от anonimapokrifoff на 22.06.2012 @ 14:12:29
(Профил | Изпрати бележка)
Има още села, в които крета или сам човек, или двама-трима. Тъжна и обречена история.

]


Re: Пътека към Господ
от boliarkabg на 22.06.2012 @ 18:21:33
(Профил | Изпрати бележка) http://boliarkabg.blogspot.com/2011/10/blog-post.html
неволи човешки. Прекрасно разказано. Тъга в сърцето, хорска прошка. И любов... Поздрави!


Re: Пътека към Господ
от anonimapokrifoff на 22.06.2012 @ 22:43:56
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря!

]


Re: Пътека към Господ
от galenaGV на 22.06.2012 @ 18:33:40
(Профил | Изпрати бележка)
Как една думичка не мърда, как една запетайка излишна няма - бетон! И като тръгне човек - не му се връща. Евалла ти!


Re: Пътека към Господ
от anonimapokrifoff на 22.06.2012 @ 22:45:30
(Профил | Изпрати бележка)
Еее, много ти благодаря!

]


Re: Пътека към Господ
от vladun (valdividenov@abv.bg) на 22.06.2012 @ 20:27:47
(Профил | Изпрати бележка)
Много, ама много хубав разказ!


Re: Пътека към Господ
от anonimapokrifoff на 22.06.2012 @ 22:46:09
(Профил | Изпрати бележка)
Радвам се, че ти хареса!

]


Re: Пътека към Господ
от petia_bozhilova на 23.06.2012 @ 00:44:56
(Профил | Изпрати бележка)
Браво!


Re: Пътека към Господ
от anonimapokrifoff на 23.06.2012 @ 11:11:55
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря!

]


Re: Пътека към Господ
от Boryana на 25.06.2012 @ 13:47:19
(Профил | Изпрати бележка)
Ох, Ано...
Душевадка...


Re: Пътека към Господ
от anonimapokrifoff на 25.06.2012 @ 13:53:10
(Профил | Изпрати бележка)
Ама недостатъчно.

]


Re: Пътека към Господ
от doriana-doriana на 25.06.2012 @ 15:15:32
(Профил | Изпрати бележка) http://doriana129.wordpress.com/
Страхотен разказ, колега!
Който го може, го може! И благодаря!


Re: Пътека към Господ
от anonimapokrifoff на 25.06.2012 @ 15:39:41
(Профил | Изпрати бележка)
И аз благодаря, колега!

]


Re: Пътека към Господ
от PostScriptum на 25.06.2012 @ 16:13:29
(Профил | Изпрати бележка)
Много трогателен разказ - какво ли не минава през главата на човека. Браво!


Re: Пътека към Господ
от anonimapokrifoff на 25.06.2012 @ 16:18:50
(Профил | Изпрати бележка)
И през главата му, и през живота му.

]


Re: Пътека към Господ
от joy_angels на 25.06.2012 @ 16:19:49
(Профил | Изпрати бележка)
Малама въздъхна, душата й – в нова ризка и везано сукманче – се отрони от върха на езика й и освободена заподскача по сияйния друм, развяла плитчици.

Играеш си с думите, Ано! Ей това горното само да беше, стига.
Браво ти!


Re: Пътека към Господ
от anonimapokrifoff на 25.06.2012 @ 16:25:25
(Профил | Изпрати бележка)
Накрая всички стигаме до последното изречение - дано да е ведро.

]


Re: Пътека към Господ
от joy_angels на 25.06.2012 @ 16:46:12
(Профил | Изпрати бележка)
Е, ако не е нахилено, със сигурност ще е озъбено... Ще прощаваш черния ми хумор...

]


Re: Пътека към Господ
от anonimapokrifoff на 25.06.2012 @ 16:56:33
(Профил | Изпрати бележка)
Безпощадно си права.

]


Re: Пътека към Господ
от Albatros (valerist@abv.bg) на 25.06.2012 @ 18:50:26
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/profile.php?id=100001222017028
Разказът е написан с много българска душа, издържан е в духа на най-добрите образци в жанра.
Поздравления!
Туй то.
Алби


Re: Пътека към Господ
от anonimapokrifoff на 25.06.2012 @ 19:05:14
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря за прочита и коментара!

]


Re: Пътека към Господ
от mariniki на 26.06.2012 @ 20:22:35
(Профил | Изпрати бележка) http://mariniki.blog.bg/
Господи...от човешка душа и ръка ли е
написано това... най-доброто твое за мен...
да...заслужена награда... и още..
иска ми се, да те прегърна..


Re: Пътека към Господ
от anonimapokrifoff на 26.06.2012 @ 20:25:50
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти, Мариники, за съпричастието!

]


Re: Пътека към Господ
от kameja на 26.06.2012 @ 21:10:12
(Профил | Изпрати бележка)
Разказите ти са толкова талантливо написани, силно въздействащи, четеш и влизаш в света им с цялата си душа. Магия са...


Re: Пътека към Господ
от anonimapokrifoff на 26.06.2012 @ 21:12:27
(Профил | Изпрати бележка)
Радвам се, че ги харесваш!

]


Re: Пътека към Господ
от Bukvist (ventura@dir.bg) на 27.06.2012 @ 10:25:57
(Профил | Изпрати бележка)
Добре разказваш за пътеки и сияйни друми. Толкова добре, че, аха, и аз да ги видя.
п.п. Любопитно ще ми е, дали си толкова добър в писането за... магистрали и други национални обекти.


Re: Пътека към Господ
от anonimapokrifoff на 27.06.2012 @ 10:41:10
(Профил | Изпрати бележка)
Не, аз съм само по скромните пътечки.

]


Re: Пътека към Господ
от Mia2442 (mia2442@gmail.com) на 27.06.2012 @ 21:21:00
(Профил | Изпрати бележка) http://www.youtube.com/watch?v=NxBTchwLQ3g
няколко пъти го четох и винаги нещо ми присядаше...:(
как си отиват хората и ...селата - много силен социален момент си хванал тук, Аноним - обезлюдяват селата, а с тях умира и нещо от нас ...може би корените ни...
Поздравления за разказа и наградата!:)


Re: Пътека към Господ
от anonimapokrifoff на 27.06.2012 @ 21:24:19
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря за неколкократния прочит, Миа!

]


Re: Пътека към Господ
от mamontovo_dyrvo на 01.07.2012 @ 18:26:52
(Профил | Изпрати бележка)
Много хубаво!Много!


Re: Пътека към Господ
от anonimapokrifoff на 01.07.2012 @ 18:29:47
(Профил | Изпрати бележка)
Радвам се, че го хареса!

]