Неразумно
сближавам оттенъци.
После-разумно броя.
Дъхът ми по граници стенещи
странства,помрачен от плътта..
Сякаш някой ме беше извикал
във съня ми,
после-стана земя,
по която да стъпвам
празнична,
и неизлъскана да блестя..
А денят ми е
все така непорочен и верен.
Не измисля,
пази думите
да не сгрешат.
От мен до теб
до поискване
крачи призрачно
най-непостоянният път..