автор: osi4kata

В тази приказка няма ламя,
нито ябълки, нито невести.
Двама братя живели в света
на човеците. Били човеци
отначало, в един друг етюд,
в който всички били равно бедни,
всички сещали жега и студ,
но живеели добросъседни.
За награда, че били добри,
благосклонно Съдбата решила
да им върне обратно земи
от дедите им. Дала им сила
и възможност за старт и прогрес,
за едно чисто ново начало...
Нека сеят житО и овес,
нека яхнат и те капитала!

Двама братя... Крилати орли
от гнездо във кварталното гето
наследили цял куфар пари
от продажба на тлъсто наследство...
Но... прещракнало нещо у тях,
щом дошло да се дЕли имАне.
Алчността е най-царският грях,
но те принцове двама не станали.
Озлобели един срещу друг
и поели в различни посоки.
Не си казали дума. Без звук
разделили се. До... До безсрочност.
А баща им от мъка умрял,
но в последния миг на живота си,
светлина в своя мрак щом съзрял,
Изкрещял - „Събери ги пак, Господи!“...

В тази приказка няма ламя,
по-различни са днешните приказки...
Виждам тука поука една:
„Най-ужасният змей са парите“.