Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | „Колко е живот- да му се сърдя…”
К. Кондова
Колко ли… Достатъчно е много.
Опнал се е като път без свършек.
От прокъсаните ми сандалки,
дето детството ми провървяха
до кафявия луксозен куфар,
с който, бутайки ме, без да вижда,
тръгна си уверено баща ми.
От цвета на дюлята, със който
лумваше в прозореца зората,
от черешата, узряла рано,
за да ме укрива на върха си,
до ковчега- черния, на дядо…
Милият..догонваше баща ми
и в съня си сигурно го стигна.
А след него се запъти баба.
От наивната ми доверчивост,
дето всекиму предлагах плахо
до угасналата ми усмивка.
до безсънията на нощта ми.
От смолистите коси на мама,
от изящните й меки длани
до угасналия мамин поглед,
до изчезналия сватбен пръстен.
От онази- шеметната първа,
дето ме накара да повярвам,
че сандалите ми ще успеят
някак си да станат като нови,
а пък всъщност ги доизпокъса
до последната добра каишка…
Виждаш ли… Достатъчно е много.
Просто исках да му бъда близка.
Исках да ми бъде дом и вяра.
Исках да не мога да се сърдя.
Ала някъде, не помня точно,
докато го исках и му вярвах,
докато по детски го обичах,
докато се галех и го галех,
той започна да ме бута леко,
с куфара на татко за начало,
с празните очи на мойта обич,
с хищните и показни любови.
Аз несигурно протягах длани-
някак си не исках да повярвам
и отново плахо се усмихвах.
(Мисля, че така го умолявах.)
Ала той не спираше- ухилен,
уж шегувайки се, уж наужким,
с хищни пръсти удряше по- силно.
И тогава, изведнъж, усетих:
всъщност той не ми е никак мярка.
всъщност се преструва на уютен.
И изобщо не е дружелюбен.
Знаеш ли… Непоносимо много
случва се понякога животът.
Вече ми е чужд. Не му се сърдя.
Просто му отказвам да е моят.
Публикувано от alfa_c на 17.06.2012 @ 17:07:10
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 7
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. Р е к л а м аПролет иде (по К. Христов) | автор: arhiloh | 1309 четения | оценка 5 | показвания 57493 от 125000 заявени | [ виж текста ] |
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Много" | Вход | 11 коментара (25 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Много от anonimapokrifoff на 17.06.2012 @ 23:47:35 (Профил | Изпрати бележка) | Ние, българите, сме тъжно племе и нямаме своя дума, която да изразява възторг, така че аз ще ползвам турската: евалла! |
Re: Много от Boryana на 18.06.2012 @ 11:11:50 (Профил | Изпрати бележка) | Ано, благодаря ти за прочита и коментара! Все едно получих орден- така се почувствах. |
]
Re: Много от Janina на 17.06.2012 @ 20:13:52 (Профил | Изпрати бележка) | Много смелост се изисква, за да превъзмогнеш болката, да пишеш за нея и да продължиш въпреки, въпрекито...
Удоволствие ми достави и с най-топли чувства ти желая доброто, което е за теб добро!
Усмихната и топла вечер от мен!:))) |
Re: Много от Boryana на 18.06.2012 @ 12:02:35 (Профил | Изпрати бележка) | Ами...смелост.:)
По- скоро липса на избор пред лирическата.:)
Благодаря, че прочете и коментира:) |
]
Re: Много от Boryana на 18.06.2012 @ 12:16:59 (Профил | Изпрати бележка) | Лили, не знам какво да кажа, освен голямо благодаря!
Надявам се да е пясък. |
]
Re: Много от secret_rose на 17.06.2012 @ 19:19:09 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | http://www.hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=139184&mode=&order=0&thold=0
и аз имам едно такова... просто се разби в твоето...
ако знаеш как те рабирам...
@--;--
|
]
Re: Много от Boryana на 18.06.2012 @ 15:20:34 (Профил | Изпрати бележка) | Стихът- не. Ти- да.:) Много цветна и много мила.:) |
]
Re: Много от osi4kata на 18.06.2012 @ 05:07:59 (Профил | Изпрати бележка) | Вече ми е чужд. Не му се сърдя.
Просто му отказвам да е моят.
Човешко, силно, благородно и в същото време категорично. Поздравления! Колкото и да приписваме думите си на Лирически Герои, те са си наши - всяка една от тях е поникнала в сърцата ни. |
Re: Много от Boryana на 18.06.2012 @ 15:23:36 (Профил | Изпрати бележка) | О, несъмнено е така.:) Почвата на моменти произвежда само бурени...но пък наши бурени.:)
Щастлива съм от присъствието ти. (Виж колко малко му трябва на човек.:)) |
]
Re: Много от erka на 18.06.2012 @ 11:13:09 (Профил | Изпрати бележка) | Покъртителен стих!
...всъщност всичко, което чета от теб, много ми харесва!
Поздрави, Боряна! :) |
Re: Много от Boryana на 18.06.2012 @ 15:24:36 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря от сърце, непозната.:)
Поздрави и за теб и благодаря.:) |
]
Re: Много от zinka на 18.06.2012 @ 12:18:21 (Профил | Изпрати бележка) | Неуютното винаги ни се струва много... и много ни струва...
Стихотворението ти...страхотно е, заради искреността, която блика от него/или майстоворството.../, заради силата на духа ти, /или многогранната ти слабост/, заради красивата вяра ,/или зрялото осъзнаване/, или заради всичко това и онова, което не мога /или не искам/ да назова...
Поздравления за стихотворението, Боряна!
Прегръдка за духовната ти красота! |
Re: Много от Boryana на 18.06.2012 @ 15:38:12 (Профил | Изпрати бележка) | Тя една духовна сал остана...:)
Извън шегата: ако знаеш как ме развълнува с коментара си...не е истина.
Благодаря ти. Как си го чела, Зинка... както аз съм го писала вероятно.
Ама че се изказах...
Пак благодаря и млъквам. |
]
Re: Много от zebaitel на 18.06.2012 @ 14:56:04 (Профил | Изпрати бележка) | Хората преди мен са казали почти всичко, Боряна, няма да го повтарям, само да кажа: стихът е толкова искрен, че всеки ще си намери място в него, а това го прави почти универсален! Поздрави! |
Re: Много от Boryana на 18.06.2012 @ 16:03:08 (Профил | Изпрати бележка) | Добре дошла на някой ред, zebaitel.:)
Благодаря ти! |
]
Re: Много от angar на 18.06.2012 @ 23:02:38 (Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | Дори не можех да си представя, че може да има толкова хубаво стихотворение! Как го започваш, как го продължаваш, как го завършваш! Всичко, което го има в живота, го има и в стихотворението ти - толкова образно предадено. И главното - и тебе те има, и нас ни има!
А накрая изводът ти, вече твой, вече показваш твоя характер, е най-силен. Може да не е във властта ни да го променим, но във наша власт е да не го признаем за такъв, какъвто би трябвало, какъвто трябва да бъде!
Аз съм във възторг - и тази дума ми се струва по-добра от турската "Евалла!" Евалла се казва на някого, когото признаваш за по-майстор от тебе. И ти си ненадмината майсторка, но тук въпросът не е за съревнование, а за съпричастие. |
Re: Много от Boryana на 19.06.2012 @ 13:07:23 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря за прочита и ласкавия коментар, Ангар, макар да мисля, че не го заслужавам.:)
Радвам се, че прочете!:) |
]
Re: Много от Boryana на 19.06.2012 @ 13:08:55 (Профил | Изпрати бележка) | Искрено със сигурност.:) За останалото можем да спорим.:)
Благодаря за прочита, Маги!
Друго си е да си наоколо...:) |
] | |