автор: Myfina

"...самотният човек на масата лови мухите и ги пуска
...а с другата самотният човек въженце стиска в джоба..."
Борис Христов

Сутрин рано светът замирисва на печени кифлички
и разтъпква тълпата случайни мечти по паветата.
Суетатата си спомня среднощното тихо обичане,
изрисувано в строфи от много бездарни поети.

Пък аз си се гоня и хващам до скука из моята проза.
Улавям се с мисли, които дори ми горчат на закуска.
И помня, че някой отдавна във рими май беше предложил
да взема да хващам мухи, след това да ги пускам,

да си скрия въже във резерва на дамската чанта
за защита от мен – форсмажорна до степен „опасност“.
Режисирам старателно някакъв личен сървайвър,
оцелявайки в нетунингована версия, само отчасти.

Светът все по-вкусно ухае като столистова кифла,
а на мен ми горчи от всеобщия фарс по надлъгване.
На моменти обаче ми идва да си се изръкостискам
Защото въжето запомних, но дали не държах във ръце
                                                  огнестрелно оръжие???