автор: tanyaivanova

Казват утре светът ще се свърши
и остава ни сал тоя ден.
В нас живота без жал ще се скърши
на свирепите бедствия в плен.

Я, кажи ми какво ще направиш?
Ще дадеш ли в студа ти подслон?
Вече няма пред кой да се славиш,
даже седнал на царския трон.

Я, кажи ще нахраниш ли гладен?
Своя дан ти дали ще делиш?
Ще прегърнеш ли даже прокажен
без да можеш да се изцелиш?

Ще се хвърлиш ли в бурята водна
да извадиш удавник, човек?
Да, така е в животa преходен
пак за болния търсиш ти лек.

Да, аз знам,че така ще постъпиш,
без да вярваш във съдника строг
-Аз гордея се - злото скалъпеноте
направи достоен за Бог.