автор: genab

Аз не знам докога под седефни вълни
в океана ми, кипнал от нежност,
в разлюляни от устрем води
ще се спускат търсачи на перли.

И след всеки отчаян ловец,
ще изхвърля прибоя удавник,
непрозрял, че в размирно сърце,
вместо бисери - гибел узрява.

Че до мен оцелял е един,
този, който е пил от сълзите ми
и под майски взривени звезди
с детски смях младостта ми закичи.