автор: dred

Винаги вървях сама, когато се обърнех всички други бяха далеч назад
Въпреки това продължавах напред. Това беше и силата ми.

„Вече от нищо не се страхувам” шептях на себе си.
Някой ден всеки ще остане самотен, живеещ единствено със спомените си.
За това мога да обичам и да се смея дори в самотата. Ще продължа да се боря.
Няма да плача!

Винаги вървях сама. Чакаше ме стръмна скала по пътя ми.
Няма значение, продължавам напред, и ще докажа, че съм силна.
Силен вятър ме духа, дрехите ми лепнат от пот.
Ако някой ден успея да забравя всичко животът ми ще стане толкова лесен.
Ако пропадна в забвение това означава, че съм избягала, нали?
Дори смисълът от това, че съм живяла ще изчезне, нали?

Много преди вятърът да утихне и потта ми да изсъхне започнах да огладнявам.
Нима нещо се случи?
Заедно с най-различните гласове дойде и приятния аромат.

Винаги вървях сама. Всички останали чакаха далеч назад.

Някога всеки ще остане сам, живеещ единствено със спомените си.
Но всичко е наред.
Това топло чувство ще наричам свой другар.
Някой ден ще живея някъде със спомените за дните, които съм прекарала с онези, които оставих зад себе си.
Тогава няма да съм вече силна.
Ще плача като обикновено момиче


いつもひとりで歩いてた　振り返るとみんなは遠く
それでもあたしは歩いた　それが強さだった
もう何も恐くない　そう呟いてみせる
いつか人は一人になって　思い出の中に生きてくだけ
孤独さえ愛し笑ってられるように　あたしは戦うんだ
涙なんて見せないんだ

いつもひとりで歩いてた　行く先には崖が待ってた
それでもあたしは歩いた　強さの証明のため
吹きつける強い風　汗でシャツが張りつく
いつか忘れてしまえるなら　生きることそれはたやすいもの
忘却の彼方へと落ちていくなら　それは逃げることだろう
生きた意味すら消えるだろう

風はやがて凪いでた　汗も乾いて
お腹が空いてきたな　何かあったっけ
賑やかな声と共にいい匂いがやってきた

いつもひとりで歩いてた　みんなが待っていた

いつか人は一人になって　思い出の中に生きてくだけ
それでもいい　安らかなこの気持ちは　それを仲間と呼ぶんだ
いつかみんなと過ごした日々も忘れてどこかで生きてるよ
その時はもう強くなんかないよ
普通の女の子の弱さで涙を零すよ

Изпълнител: Аой Тада
Текст и композиция: Юн Маеда