От дъждовния плач
на твоето рамо
за неслучилата се
с други любов,
миг преди
светли да станат
сълзите...
До плаха целувка,
докосваща
ъгълче само,
в което се сливат
трептящите устни
и двете...
Тази, до ума по-близо
и другата,
от страната на сърцето...
Колко е дълго?
Едно кратко вдишване
да прехвърли мостове
над басейн
с горчиви копнежи...
Дали ще успее?
Затаен е дъхът ми
на твоето рамо...