автор: 40skies

Жълтото виме небесно
пръскаше слънчево мляко.
И в прегорялата есен
понесе се мирис на хляб.

Завъртя се под гнилата стряха
и подпря товара й тежък.
Зърнах баба да седи върху прага,
без очи и без глас да нарежда.

Чух я да пустосва следобеда
и гълчи до девето коляно,
че никой не идвал на гроба й
и кръстът сам буренясвал.

Но щом си изплака неволята
и спря да си пощи душата,
призракът месала разтвори
и къшей хляб ми подаде.