автор: kalin8

(„А птиците…” hristam)

И те опитваха се,
Въпреки страха си…
Да спасят каквото
могат,
с нокти,
клюнове извити
А Огънят,
дърветата и скали
разжарил
С огромната си паст им съскаше
сърдито…
Те плачеха…
А от сълзите рукна дъжд,
но вече беше твърде късно…
Сред въглените,
в пепелта,
живот не виждаха очите…
И в този миг,
прогизнал от дъжда,
Вятърът донесе семенце Надежда.
Увито в кедрово листо
мъничко крило се вдигна.
Едно такова- сиво-пепеляво…
И нищо, че е толкоз мръсно!

Б.Калинов
06.06.2012 г
Пловдив

http://kalin8.blog.bg/photos/79136/original/Foier.jpg