автор: 40skies

Отвори се, отвори се, врата!
Не оставай смълчана и глуха
Нося тежка надежда, но тя
май е безплодна и суха.

Още диша в ключалката сън
успал да избяга оттатък.
Как потръпва усещам ключът,
готов всеки миг да изщрака.

И те моля, отвори се, врата,
дори тишината да дебне
зад студената гола стена.
Искам само за миг да погледна

и духът ми да спре уморен,
учестено да диша от жажда.
Вярвам прошка се крие зад теб,
чрез която светът се преражда.