ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД Регистрация ХуЛитери:
Нов: darya
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14139
Онлайн са:
Анонимни: 651
ХуЛитери: 0
Всичко: 651
Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | Те отдавна престанаха да бъдат любовници, но продължаваха да са съпрузи и имаха дълъг съвместен живот – след пет години щяха да празнуват златната си сватба. Макар и връстници, той – със сребърна гъста коса и стегнато жилаво тяло, все още привличаше дамските погледи, докато тя преди доста години напълня и се обезформи. Вечер, след като мъжът се прибереше от работа (не искаше да се признае за пенсионер), излизаха на разходка из квартала и вървяха бавно заради нея – краката й бяха подути и я боляха. Нищо не бе останало от тъничката хубавица и дори той в късите мигове на разнежени спомени не можеше да открие и чертица от образа на момичето, за което някога се ожени. Страстта му се беше пресушила и на нейно място се бе настанило съжалението, примесено с леко физическо отвращение към тази, с която продължаваше да дели леглото.
Тя познаваше всичките му навици, безпогрешно разчиташе неговите настроения. Не се налагаше да й казва коя риза да му изглади или какво да наготви. Разменяха си малко думи, но те бяха достатъчни. Понякога ставаше бъбрив и разказваше за проблемите си в службата, където трябваше всекидневно да отстоява положението си на заклет специалист със завиден стаж и да се съревновава с младите, и тогава тя му наливаше втора чашка ракия и по изключение сипваше глътка и за себе си. След такива разговори му беше трудно да заспи, въртеше се в леглото и въздишаше, а тя протягаше ръка и го погалваше. Той усещаше бебешките пухкави възглавнички между ставите на пръстите й, в него се разливаше меко спокойствие и се унасяше.
Тя умря така, както искаше – в съня си. Сутринта той се събуди и се изненада, че не е станала. Погледна я: лицето й беше спокойно и като че ли странно подмладено. Мъжът се измъкна тихо и влезе в банята, после отиде в кухнята. Беше непривична тази събота – масата не беше сервирана, нямаше го аромата на кафето. Повъртя се безцелно и внезапно реши да направи закуска – за първи път през брачния си живот. Свари две яйца, извади маслото от хладилника, но когато взе буркана с шипковия мармалад, той се изплъзна от ръцете му и с трясък се разби. По целия под се пръснаха натрошени стъкла, примесени с кафява лепкава каша, но не се втурна да почиства. Жена му със сигурност се е събудила от шума и сега щеше да дотърчи. Изчака няколко минути, тя не дойде и зловещо предчувствие сви стомаха му.
Първите дни след смъртта й бяха с размити очертания. Помнеше само, че децата и внуците бяха тук, имаше и други хора – роднини и приятели. Това, за което си мислеше, беше какво ще облече, когато пак тръгне на работа, и дали то ще е подходящо за току-що овдовял мъж. После заживя по инерция – оставаше в офиса часове, след като другите са си тръгнали, купуваше от супера някаква готова безвкусна храна и се затваряше вкъщи. Една вечер се изненада, че няма чисто бельо и всичките му ризи са мръсни. Трябваше да пусне пералнята, обаче не му беше ясно как точно става това. Огледа се като току-що събудил се човек: мивката и масата в кухнята бяха отрупани с неизмити чинии, по пода се гонеха сиви валма. Знаеше какво е редно да направи, но то беше толкова непривично, че се обади на дъщеря си и я помоли да дойде веднага.
Постепенно свикна да се грижи за себе си. Домакинстването убиваше част от времето му след работа, а после до късно гледаше телевизия. Заспиваше, обърнат към прозореца, за да не вижда празното място на жена си и разтворената книга на нощното й шкафче, до която събираха прах очилата й. През почивните дни ходеше при децата си, но нямаше какво толкова да си каже с тях – прекалено бяха заети с трудното си всекидневие и с порасналите му внуци. Същото беше и с приятелите: за разлика от него те имаха жени и беше излишно да ги занимава със себе си.
Пак пропуши след цели 15 години здравословен живот. Една събота реши да отиде в кварталната кръчма – отдавна не беше вечерял навън. Бе началото на лятото, приятно топло и той предпочете да седне в градината на заведението. На съседната маса имаше жена – точно под буйно разцъфтял розов храст. С вялата си кожа и безцветна коса тя беше недоразумение на фона на разточителната пищност, грейнала с цялата си кървава красота под лъчите на залязващото слънце. Пиеше бяло вино. Той отклони поглед, запуши и зачете съсредоточено менюто. Сепна го гласът й – питаше го дали ще й услужи с една цигара. Червилото й се беше изтрило, устните й бяха тънки и бледи, но още стояха грозно и нелепо контурите му, нанесени много извън тях. Даде й огънче и тогава видя очите й: излинели като цялата нея, бяха побрали самотата, която всеки миг щеше да заскимти, сякаш е сритано улично псе.
Беше с 22 години по-млада от него, без съпруг и без деца. Плоскогърда и слаба, тя го подлуди с неистовата си дива страст, която го върна в младежките му години. В леглото нямаше и помен от нейната невзрачност, превръщаше се в ненаситна хищница с кръвожаден святкащ поглед, който би подчинил всеки мъж. Толкова много секс и такъв секс не беше правил никога – тялото й нямаше забранени територии. Ожени се за нея неприлично рано: само пет месеца след овдовяването си. Децата му отказаха да се запознаят с мащехата си и казаха, че за тях той повече не съществува.
Тя искаше дете толкова силно, че той се предаде. Сигурно нямаше да доживее да го види пораснало; дядовците на съучениците му щяха да са с 20 години по-млади от него, закъснелия баща; собствените му внуци вече щяха да станат родители... Но какво значение имаше всичко това пред възможността да направи щастлива жената, която обича? Любеха се всеки ден и скоро му се наложи да пие виагра.
Продължението на разказа може да прочетете в сборника "Сонет 130" на Издателство "Жанет 45"
Публикувано от viatarna на 05.06.2012 @ 01:24:26
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
Р е к л а м аПролет иде (по К. Христов) | автор: arhiloh | 1311 четения | оценка 5 | показвания 117842 от 125000 заявени | [ виж текста ] |
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Нейната ръка" | Вход | 23 коментара (50 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Нейната ръка от joy_angels на 05.06.2012 @ 05:23:55 (Профил | Изпрати бележка) | Много ми допадна детайла със закуската... Силно!
Поздравления, Аноним! |
]
Re: Нейната ръка от anonimapokrifoff на 05.06.2012 @ 14:02:53 (Профил | Изпрати бележка) | Доброто е само добро и нищо повече. |
]
]
]
Re: Нейната ръка от boliarkabg на 05.06.2012 @ 09:36:27 (Профил | Изпрати бележка) http://boliarkabg.blogspot.com/2011/10/blog-post.html | жестока действителност... Човек никога не знае,нали? Не знае какъв е утрешният ден. Когато имаш не цениш, когато заместваш златото с имитация не мислиш. За съжаление поне единият от всяко семейство минава почти по същия път.
Поздрави! |
Re: Нейната ръка от anonimapokrifoff на 05.06.2012 @ 14:03:32 (Профил | Изпрати бележка) | Да, тежък е този път. |
]
Re: Нейната ръка от anonimapokrifoff на 05.06.2012 @ 14:04:19 (Профил | Изпрати бележка) | Определено е реалистично, а понякога - натуралистично. |
]
]
Re: Нейната ръка от kristi на 05.06.2012 @ 11:56:14 (Профил | Изпрати бележка) | Така е - едното докосване понякога всичко е! Живот...
Поздравления за разказа, ано!
|
]
Re: Нейната ръка от roza1 на 05.06.2012 @ 12:18:43 (Профил | Изпрати бележка) | " самотата, която всеки миг щеше да заскимти, сякаш е сритано улично псе."
Ще взема да запаля една цигара и аз...
Поздрави!
|
Re: Нейната ръка от anonimapokrifoff на 05.06.2012 @ 14:05:57 (Профил | Изпрати бележка) | Роза, трябва да ги отказваме. Ако успееш, дай рецептата. |
]
Re: Нейната ръка от Boryana на 05.06.2012 @ 13:54:36 (Профил | Изпрати бележка) | Добре, как винаги успяваш, ама винаги, да ми разбъркаш стомаха?
Ано, не мога да коментирам разказите ти. Обаче искам да съм тук и ей ме. |
Re: Нейната ръка от anonimapokrifoff на 05.06.2012 @ 14:06:24 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря, че си тук! |
]
Re: Нейната ръка от skrej на 05.06.2012 @ 14:19:28 (Профил | Изпрати бележка) | Сравненията се набиват едно след друго, за съжалението е оставена една малка пролука, достатъчна да запълни цялото. Истинко е. За умението - няма спор. |
Re: Нейната ръка от anonimapokrifoff на 05.06.2012 @ 14:48:12 (Профил | Изпрати бележка) | Удоволствие ми е, че хареса. |
]
Re: Нейната ръка от verysmallanimal на 05.06.2012 @ 15:38:55 (Профил | Изпрати бележка) | Както винаги - силно.
Поздрав! |
Re: Нейната ръка от anonimapokrifoff на 05.06.2012 @ 16:40:11 (Профил | Изпрати бележка) | За мен е чест, че го оценяваш така. |
]
Re: Нейната ръка от pastirka (prestizh@abv.bg) на 05.06.2012 @ 16:42:44 (Профил | Изпрати бележка) | С начина по който пишеш, ти докосваш души.
Майстор си! |
]
Re: Нейната ръка от anonimapokrifoff на 05.06.2012 @ 18:21:59 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря, Мариники! |
]
Re: Нейната ръка от stefka_galeva на 05.06.2012 @ 17:52:45 (Профил | Изпрати бележка) | Очаквах...весела история.:) ...всъщност е...весела. Поздрави!:):) |
Re: Нейната ръка от anonimapokrifoff на 05.06.2012 @ 18:22:42 (Профил | Изпрати бележка) | Винаги има най-малко две гледни точки към една история. |
]
Re: Нейната ръка от azzurro на 05.06.2012 @ 18:07:00 (Профил | Изпрати бележка) | Не прочетох а изядох на един дъх, защото е винаги удоволствие, написаното от теб! Поздрав!!! |
Re: Нейната ръка от anonimapokrifoff на 05.06.2012 @ 18:23:22 (Профил | Изпрати бележка) | Радвам се, че написаното не те е затруднило при прочита. |
]
Re: Нейната ръка от zebaitel на 05.06.2012 @ 19:03:58 (Профил | Изпрати бележка) | Разказът ми хареса много, но с това не казвам нещо кой знае какво - по-интересното е, че финалът ми се стори абсолютно неочакван, а това естествено говори за майсторлъка ти, Анониме! Браво ти! |
Re: Нейната ръка от anonimapokrifoff на 05.06.2012 @ 19:26:24 (Профил | Изпрати бележка) | За мен е логичен, но е добре, ако е неочакван. |
]
Re: Нейната ръка от Jenia (jivkova@hotmail.com) на 05.06.2012 @ 19:36:50 (Профил | Изпрати бележка) | cheta tvoite razkazi s goljamo udovolstvie! |
]
Re: Нейната ръка от PostScriptum на 10.06.2012 @ 12:50:27 (Профил | Изпрати бележка) | Цял един живот описан много умело, с детайл. Само една ръка...нейната... Това си е за роман. Поздравления от мен! |
Re: Нейната ръка от anonimapokrifoff на 10.06.2012 @ 22:32:51 (Профил | Изпрати бележка) | Кой има сили за роман и кой има време после да го чете? Уважавам хората, които ги пишат, ама аз май не съм от тях. |
]
Re: Нейната ръка от _katerina_ (lili_ket@abv.bg) на 10.06.2012 @ 15:55:35 (Профил | Изпрати бележка) | Удря като камшик истината от живота!Много си добра!
Поздравления за хубавите разкази! |
Re: Нейната ръка от anonimapokrifoff на 10.06.2012 @ 22:33:25 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря, Катерина! |
]
Re: Нейната ръка от kasiana на 19.06.2012 @ 11:09:27 (Профил | Изпрати бележка) | Верен психологичести рисунък!!!!!
Поздрави, Аноним:))))) |
]
Re: Нейната ръка от mamontovo_dyrvo на 21.06.2012 @ 19:13:49 (Профил | Изпрати бележка) | Не знам на колко си години,но познаваш житейските проблеми!Добре написано и тъгата по-доброто те хваща за гърлото... Като нейната ръка... |
Re: Нейната ръка от anonimapokrifoff на 21.06.2012 @ 19:32:11 (Профил | Изпрати бележка) | Чак не мога да повярвам, че съм на толкова години, на колкото съм. |
]
Re: Нейната ръка от Markoni55 на 25.06.2012 @ 00:49:04 (Профил | Изпрати бележка) | Влязох за малко...и като видях че си пуснал нещо ново не се устисках. И не съжалявам. Правдив разказ, но само как описан.... |
Re: Нейната ръка от Markoni55 на 25.06.2012 @ 00:49:08 (Профил | Изпрати бележка) | Влязох за малко...и като видях че си пуснал нещо ново не се устисках. И не съжалявам. Правдив разказ, но само как описан.... |
Re: Нейната ръка от anonimapokrifoff на 25.06.2012 @ 00:58:25 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря, че прочете, Маркони! |
]
Re: Нейната ръка от anonimapokrifoff на 05.04.2013 @ 15:26:27 (Профил | Изпрати бележка) | Ти си от хората, които могат да съпреживеят всичко. |
] | |