автор: Ray_Jay

Те бяха просто подражатели. Подражаваха на някого с едничката идея, да са прави. А ни един праведен-няма нужда от правила. Те са му излишни, защото той няма потребност да е "прав" или "грешен", той просто слуша една част в себе си! Всичките им забрани и смахнати правила-изглеждат толкова смешни, а тези, които ги спазват, някои от тях са тъжни, защото наистина искат да постигнат Целта, а другите са жалки лицемери, фарисеи, които, дори себе си никак не уважават, а само се преструват! И аз следва да ги уважавам? Защо?
А защо те да ме уважават? Уважението според общоприетите правила е показване на "положителни чувства или отношение" към даден човек, или група от хора, както и спазването на сходен морал, който пък е система от убеждения за "добро", и "лошо", "правилно", и "неправилно", и т.н.. Като цяло пак забиваме в калната пътечка, защото как може някой друг да знае кое е за мен най-"правилно" или "погрешно"? Отстрани, дадено нещо може да изглежда супер "неправилно", но точно това нещо да е за мен "правилното"!
Според уики-то, обаче уважението, също е"способността да предадеш на другия внимание и вяра във възможностите му". Тоест теб спират да те интересуват(и отсъждаш според себе-то си)какви са тези възможности и кому са нужни, а просто започваш да вярваш в тях, и се отнасяш с внимание към човека, който ги притежава! Някой има 100 000 000$ и ти спираш да му завиждаш, злобееш, и прочие на човечеца, че е по-добре материално от теб, и се опитваш да вникнеш в него самия. Да се отнасяш с внимание и вяра във възможностите му да направи примерно още 100 000 000$. Не че ти пука кой знае колко...Просто започваш да виждаш отвъд "образа", който си си изградил в главата за всички, които притежават по 100 000 000$. Всъщност, може да са вместо пари друг тип възможности, да речем талант за писане, музикална дарба и прочие. Дадох примера за парите, обаче, защото познавам много "духовни" хора, които, обаче стигне ли се до думата "пари"-и директно се трансформират в друг тип същества! И тук идва момента да спомена 3 думи, чийто значение, и аз издирвах известно време:промяна, трансформация, трансфигурация. Промяната е нещо, което правиш и няма кой знае какви последствия за теб. Има ги, но крачката назад винаги я има като алтернатива. Примерно си 100 килограма, решавам се и се променяш-ставаш 60. Гадно ти е, трудно ти е, но намираш си сбирка, с която имате сходни/еднакви проблеми и си дружно подпомагате. Ок-няма лошо. Ти се променяш. Но това е, като с местоживеенето. Можеш и на 5000 км да се преместиш, и да си промениш адреса, но ти си оставаш същия. Отвътре! Без значение дали ще живееш в Бургас или Лос Анджелис, дали ще си 100, или 50 кг, ти си си абсолютно същият! Просто сменяш "опаковката"... Тук идва ред на думата "трансформация"-тя идва от латинското "транс"-пресичам и формация-формирам. Тоест ти линейно, избираш и "пресичаш" формирането на нещо. Да, както знаем, целият "наш свят" е просто образ/и в нечия глава(най-често нашата собствена, която рядко забелязваме и е спорно дали въобще съществува тя). Та, чрез трансформацията, след като дълго време, някой си е бил главата над промяната... Започва да я осъществява. Да, и тук все още има "път, наобратно"! Защото при все, че "трансформацията е готино нещо, все още е "вързана" към линейното. Към двойнствения свят... Все още, има шанс, човек да си остане такъв, какъвто е(или си мисли че е, защото, ако нямаше спомените за някакво си минало там, или пък мечтите/бляновете за "светло бъдеще" би разбрал, че е "мъртъв"). И много хора, спират ДоТук! Хем са се лекичко попроменили, хем са се транс-нещо си,но са си все още от т.нар. общество! Все още имат потребност от нечие одобрение или пък мнение, все още такива нещица им влияят!!! Защото, ако не им-следва да се изправят пред нещо вече "зловещо", а именно "трансфигурацията". На пръв поглед подобна думичка, на предната! Дори някои може да заявят, че това са синоними... Да де, ама "пресечеш" ли фигурата, вместо формирането и, ти на практика, излизаш "извън" дуалността. Ти вече, формираш фигура извън "този свят тук". Но за да стигнеш дотам се изисква САМ, наистина сам самичък, да застанеш пред теб самия и да разбереш КОЙ СИ и КАКВО СИ!!!Никой не може да ти го даде това, при все, че може с откриването му да ти подпомогне!!! Тогава вече няма значение дали Сийка или Марийка мислят, че си "добър" или "зъл", "долен изрод", или "сияещ светец", защото ти сам лекичка-полекичка започваш да осъзнаваш, колко илюзорни са тези наименования. Колко са, дори жалки! Няма кой да ти помогне, пропадайки, надолу и виждайки цялата гадост или красота, която си вършил(които пак са си разбира се, илюзия, но докато го осъзнаеш... ;( )... А и след това последното, няма връщане назад! Няма избор!!! Край с т.нар. "свободна воля" и всякакви подобни приказки от 1001 нощ, за малките деца, на които просто им се иска да продължат да си играят... Без да заплащат Цената.