автор: apostola

Навънка мирише на люляк
и виждаш,че пролет е тук.
Ела да окосим тревата
със стъпки,целувки и звук.

Недей си затваря душата,
когато те викам при мен.
Сърцето не скривай тогава,
когато те търся през ден.

Не гледай нодолу виновно
и гузна пред мене не стой.
Пусни ми сърцето във тебе
да търси то нежен покой.

Разлей си душата-омая,
в тревата на мойта любов
и в нея последно-накрая,
с косата ще бъда готов...