автор: osi4kata

Срещам се рядко с Хора,
Те са изчезващ вид.
С мъртви души не говоря,
нямаме общ език....
Бедна граматика имат.
Всичко е в среден род.
Всичко е с малко име,
всичко – дори Народ.
Котка си взех за Приятел,
има си собствен Нрав,
в екстремни обстоятелства,
обелва по някой лаф...
Жълто-зелени очите И,
светят по пътя към Ада..
Скръствам ръце молитвено,
тежка Луната пада..
Пада отсреща на хълма
и ми се хили предвзето...
До сутринта ще погълне
всеки синкоп на сърцето ми.
Утре ще тръгна наново,
пълна с добри намерения -
Да си кова оковите
или пък те мене...