автор: meiia

„Започна да прилича на въже,
което се превръщаше във ласо”
Анелия Гешева,
„Защо си отрязах косата”


Не било на добро да се стрижа самичка,
но на мен от това суеверие хич не ми дреме.
Сама си ги сложих, сама си махам кавичките.
На безмисловните вери им е минало времето.

Все ми е тая каква ми е вече прическата.
Я, що чорлави хора отвътре! И е естествено
капка оцет да съм в сладко, смях от бурлеска-
нищо безлично, лично или божествено…

Просто съм призма за чупене на отблясъци.
Ей това не простиха до днес устремените
на „колелото си задно”. А времето с крясъци
слага крак в сетивата и опва им стремето,

И ми връзва на гривата чуждите радости,
и ми кипва стремежа към ясни неточности.
Ще си отрежа косата така, за едната гадост,
за единия избор свободен да бъда порочност.

Не било на добро. А кое е точно доброто?!
Уморих се да следвам все финалната точка
на истини, на лъжи за превъртане на хорото.
С небесни въпроси удрям нозете си в плочките.

А дано се продъни това лицемерно сфумато!
А дано се провиди онази неказана истина,
толкова стара, че ни е превърнала в нумизмати.
От букли в душата, от хитри уловчици писна ми.