автор: ATOM

Познавам дните идни отпреди,
но времето е просто оправдание.
От думите останаха следи
и спускам се по моста от мълчания.
Минавам, от начало до начало,
по мрежата на тънките си поводи
и ставам все по-малък, все по-малък,
изгубен из пролуки по основата
на всички предреални естества,
които в празнотата си обхващам.

Сега отказвам вече да вървя
за да направя първата си крачка.