автор: hristam

Да, вече знам -
не съм принцесата,
която сто години спала,
за да събуди
любовта си жива.
Нито магьосницата
с онова вълшебно огледало,
което да ми казва
колко съм красива.

Забравена отдавна
роклята ми бална
увяхна напрашена и безцветна,
а пък пантофките кристални
изгубих ги навярно
без даже да съм
стъпвала на бала.
Понеже тичам боса
по пътища неравни
и все така сама си ги катеря,
/от феята - ни косъм -
и тя ме изостави/
та... принца
няма как да ме намери.

И питам се-в коя
от всички приказки живея,
и кой от техните герои
ме предаде.
По навик чаках принца,
но ме намери змея.
Целуна ме до кръв.
И ме изяде.