автор: Albatros

Аз те мисля –
в неземни безмери
дишам облаци звезден порой.
Трябва някъде да се намерим,
но кажи ми – къде, Боже мой?
Де да бях аргонавт, на Проксима
щях да кацна със кораб разбит.
Трябва нейде в света да те има –
невъзможно е да си мит.
На летища, по спирки и гари,
без паспорт, ЕГН и адрес,
ще те диря – в гора с минзухари
или нейде на Монт Еверест.
Тих дъждец, или вятър в усое,
ще те следвам под път и на път.
Но ще бъдеш момичето мое –
ако ще да се срине светът.
Вия в ужас по чужди планети.
Зъзна сам под свидливи слънца.
Боже, няма ли Рай за поети?
Рай за твоите
луди деца.