Тъй както бебето попива
на мама ласкавите думи
и кончето развява грива
напролет в мамините друми,
тъй както в мокрите дъбрави
се люшва младата тревица
и славей Господ Бога слави
с признателната си душица,
тъй както вятърът в усое
разлистя черните дървета,
така и ти, момиче мое,
нахлу в душата на поета.
Ти стори нощите му чисти,
горчилките му ти отнесе.
Душицата му ти прелисти
и пак го възвиси за песен.
От теб той не поиска много,
той всъщност си поиска всичко –
с венчални пръстени пред Бога
да се представи с тебе лично.
Бъди добра. И милостива.
Чуй неговите два-три стиха,
тъй както бебето попива
на мама песничката тиха.