автор: Boryana

Със самота ме плашиш…
Ти си смешен.
Със самотата сме
щастливи заедно.
Познавам я от детството
си есенно,
от мириса на
книжни листопади.
Бях странна…Някак си
не ме приемаха-
а аз се чувствах
най- добре със книгите.
И оттогава чак до днес
със себе си
съм толкова обричащо
привикнала…
Не ме плаши.
Ако ще тръгваш-
време е.
Уютно ще се сгуша
в самотата си.
Не ми тежи
и не усещам бреме
от липса на
нарочени приятели.
Отдавна съм съвсем
самодостатъчна.
Отдавна този свят
не ми е къща.
И нещо повече-
навътре в себе си
все повече и повече
се връщам.
И затова не ме плаши-
усмихваш ме.
Усмивката ми
мило те обхожда.
Прощавам всичко.
Не забравям нищо.
И днес кръщавам тебе
със самотност.