автор: stanislav

Някой се опитва да промени света. Дали ще успее? Вижте сами.

Опитвам се да променя света, да го направя по-добър, което е трудно, много трудно. Необходима ми е голяма енергия, чутовна сила, не мога да огрея навсякъде.
Казват че за да промениш света, трябва да започнеш първо от себе си. Но ако започна от себе си, ако аз се променя ще искам ли пак да променям света!? Няма ли вече да съм друг!? Аз искам да го променя сега и ще започна от него, нека да се променяме заедно.
Наблюдавам хората, наблюдавам атмосферата около тях. Забързани, задъхани, изнервени, винаги под напрежение. Гледат мрачно, пушат настървено, потропват нервно с крак, форсират двигателите на колите, натискат клаксоните.
Е, как ви се струва? Не чувате ли плача? Някой да плаче за промяна!
Всичко това трябва да спре. Да успокоим топката, а? Едни профучават с ръмжене, други чакат нетърпеливо да дойде техният ред. Какво гоните!? Свалете дрехите и бижутата, изтрийте грима и лустрото, излезте от колите и черупките си. Нарушете еднообразието, рутината, монотонното съществувание. Разчистете мозъка си от предразсъдъци, догми, заблуди и ограничения. И ако остане нещо, ако има все пак какво да остава – това ще сте вие. Една душа, засадена в тленна плът. Ако някой ви каже, че това ферари ще направи смъртта ви по-красива, изсмейте му се. Ако си мислите, че незаменимият мобифон ще зазвъни в последния момент и ще ви предупреди: Бягай! Спасявай се! Тя идва! – това е адски налудничаво и нелепо. Всяко тяло ще умре. Всеки приток на енергия си има граници. Обърнете се към душата, може пък в нея да е спасението.
Знам, че и моят ред ще дойде – рано или късно. Затова започвам да променям в този миг.
Какво става! Може би не сте готови за това. Така ли е? Виждам, че настъпва суматоха. Чуват се крясъци, дрънчене на брони, вой на сирени, суетене. Объркани сте и не знаете какво да правите. Стоите безсилни и не можете да продължите. Не ви понася промяната. Надцених ви. Нищо. Замислете се все пак. И това е начало. Момент! Това дете се опитва да ме разбере. Чуйте го:
- Мамо, този светофар защо свети целият само в розово? Това някакъв нов сигнал ли е? Какво трябва да направим?
Майка му не знае. Аз ще му кажа – да бъдете по-добри!
Сега разбрах. За да променим света, трябва първо да променим децата.
Сбогом, идват техниците да ме изключат и да възстановят стария ред на кръстовището. Положението не е никак розово. Засега!