автор: apostola

Цял живот изкачвам
хълмове от грижи.
Мисъл за нагоре
цял живот ме движи.

Хълмовете вече
стават по-високи.
Трудно си избирам
верните посоки.

По-далеч се вдигат
горе върховете.
Все по-силно духат
нощем ветровете.

Птицата ми бяла
с мене все полита.
Тръгвам ли нагоре
днеска пак ме пита.

Хълм след хълм обаче-
стигаме небето.
Долу ще остане
кръст на житието...