Нощта със гарванови крила,
прегърна в мен тъмнината.
Тлеещи въглени от камината
призрачно се изсмяха.
Доплува облак тъжен отвън
погледна ме… и заплака.
Препълнена чашата вино стои,
уморила се вече да чака.
Луната приклекна,от нея отпи
и тъжно нагоре изплува…
във мене акорди от тишина
в мислите забушуваха.
Бутилка вино,маса,жена,
камина изгаряща в мрака…
луната се скри… облака плака…
а твоята чаша и аз…още чакаме.