Засмя се слънцето отново
след падналия летен дъжд.
Сега тополите, вземали душ,
са освежени
и ръкопляскат с блеснали листа
на слънчевата златна хубост.
Трептят петурите измити,
шуми зелената им радост
от грейналото слънце вдъхновена
и като сълзи капят капки закъснели.
А някъде напред вали сега дъждът –
далечен хълм глава присвива
в зелената яка на лятната си дреха.
Снишеното небе,
издухало и изцедило облачното бреме,
издърпва за косата слънцето,
за нови слънчеви дела го кани.
Блести окъпана земята,
приижда и шуми животът,
познат и непозната и нов
след топлата целувка на дъжда.