Рицар съм без титла, и без кон,
но синя кръв в сърцето ми кърви!
Нямам замък - пищен бастион,
към който път от камък да върви
Нямам крепостни, и по-добре!
Как да грабя робското им жито?!
И без чужда помощ ще се мре,
в златен кораб, или пък в корито.
И кралят гледа ме накриво -
кралицата поиска да съм мъж ...
На бала в тъмното, без пиво,
тя суша бе, а аз проливен дъжд!
И ето ме сега в окови -
женкар прокълнат и навярно луд ...
В очите хорски, и Христови -
герой преобразил се в жалък шут!
А исках бедните да браня,
в очите им да виждам светлина!!!
Сега съм плъх, без хляб и баня,
с измислена от ялов крал вина!
Къде обърках светофара,
на кой завой съдбата изкривих?!
Палача брадвата си стара
на двора лъска бавно с шепот тих.
А залезът красиво плаче,
облегнал се на моята стена ...
Кралят първо ще е пеленаче,
а мен излъга ме една жена!!!
Публикувано от viatarna на 23.05.2012 @ 23:30:11