Безбрежни поля,
безбрежни гори,
безбрежни земи и води;
нощта
е безбрежна,
и няма в нощта
ни помен от златни звезди.
Бегът е пред мен;
отвсякъде: бряг;
но аз не достигам до там...
Брегът е за мен
проклет, смъртен враг!
Аз плувам отчаян и сам...
Кошмар и сълзи...
Кошмарът крещи...
Кошмарът във моя глух смях...
Безбрежност,
в която се давят мечти...
И аз ще потъна със тях!
Заплаках ли?
Не?!
Сълзи и море:
да зная, че в тях е солта...
И ето, че пак
съзирам там бряг:
мираж на Безбрежността...