автор: ulianka

Някъде, някъде... Някъде там,
откъдето се раждат надеждите,
долитат призрачни звуци от чан
и изписват на лятото веждите.

Някъде с теб сме две малки деца,
на рамо понесли смеха и игрите,
с туптящи под ризите смели сърца,
готови от изгрев до залез да скитат.

Някъде там в нас животът кипи
и гори любопитство в очите ни.
Високи сме колкото детски мечти,
до звездите достигаме с питане.

Някъде, някъде... Боже, колко далеч
ни остана дъхът от безгрижие.
Ти - с черешов, но истински меч
искаше времето сам да пронижеш.

И някак си простичко то да се спре,
аз пак да съм колкото сукмана.
Накъде, някъде... В едно селско дере
под ризите детство ни хвана.

Май оттогава със теб не растем,
май си останахме верни на себе си...
Пазиш ли меча си? Животът е шлем,
с незараснали от детството белези.