автор: Marta

Едно ултрасинкаво високомерие
с нос толкова уголемен от вирене,
та не виждаше по- далеч от носа си,
стоеше впило пръсти в перилата на
железобетонния мост над реката
и се взираше
във водата, която се влачеше
мътна под него, сякаш нещо си диреше.
Беше някак сломено, изглеждаше доста обезпокоено,
отмяташе назад пооредели коси,
засенчваше с ръка челото си
мръщеше се, промърморваше през зъби неразбираемо...
Сякаш се обезнадеждаваше, разколебаваше се малко,
сякаш бе неспасяемо положение, дочух "Жалко".
И след малко пак почваше да се звери...
Доближих се, попитах загубило ли е нещо,
какво опитва се да намери...
Високомерието воднист поглед ми отправи,
посочи надолу и рече "Май се удави".
"Кое се удави", настръхнах, "Кога, как и къде".
"Моето трето самочувствие- рече- Моето най- малко дете.
Имах си три самочувствия. Сега си останах с две".
Обърнах се и си тръгнах спокойно.
Високомерието и с две самочувствия си е доволно.
За миг погледнах назад и стори ми се само, огромният му нос понамалял.
А може да е зрителна измама.
Чао.