Поискал да е той добър
към всички хора и към мен.
Не чупел никога хатър -
добряк е ставал ден след ден.
Отстъпвал мястото в трамвай
и прав стоял си,като кол.
Последна риза давал май,
като Адам осъмвал гол.
Не бил отдавна и пушач.
И нямал слабост към жени.
Забравил думата "пияч"
и нямал никакви вини.
Раздавал всичко със любов
и си правел винаги отвод.
След всеки спор е бил готов
да дава първи заден ход.
Ударят ли му там шамар,
си давал бузата за друг.
Като забравен стар самар,
не ставал даже за съпруг.
На мравка правел път дори,
не вдигал гири,нито-глас.
Здрависвал всички във зори
и нямал апетит за власт.
Разбрал накрая-за венец,
във своя неформален брак,
че прекаления светец
и на жена си не е драг!