автор: InsideOut

Една Жена изгуби пътя си
не знаеше коя е и пътеките
еднакви й се виждаха и знаците
нарочно сякаш някой бе изтрил.
И тръгна бързо за наникъде
сред тръни, кал и камънак
невиждаща, нечуваща нататък
по-никоя по сетния си път.
Сама в посоката обратна
минаваше сред блудници насам
поели пътя за нанякъде
и знаеше, че няма връщане.
Невярата й беше дрехата
краката й увити във парцал -
остатъци душа след кражбата,
препъна се и там остана
издрана, свита, празна плът.
Слепец, разхождащ Самотата си,
тъй сигурен във своя Мрак
почукваше по сенките насреща
и спря, заплака тихо сетил я
убоде и накапа с Пълнотата си
на слепите си помнещи очи -
Намерих те, сега стани.



Забележка:  * Пипнато от sol_lam и благодарност за заглавието!