автор: zebaitel

The Medina of Tunis
на Маркончето и Жоро

Таи заоблената си снага
под фередже от портокалов зной

прекрасна Мèдина;
иззад къносаните зидове
с подплата от дантелен камък
повдигат арки
вежди писани,
под тях
притворените клепки
на вратите
предпазват праведно око
от вечните неправди
на света,
затварят красотата
в собственото й величие.
Аллах, всеблагия,
оставил е в михраба
единствено посоката,
а той се рее над бисквитените покриви,
погалва бялата, атлазена чалма
на своята джамия,
убожда се на вик от минаре
и руква от ръкавите
на везаното му небе
смокинов дъх на сладки приказки,
заплита се в косите
на тънки водоскоци,
потропва със червени чехли
по кълдъръмите на времето,
и ти нашепва,
че този тайнствен свят
си го видял
в очите
на приятел.


">http://www.africanworldheritagesites.org/cultural-places/fortified-cities-of-the-maghreb/tunis.html