Ще мога ли,
без тебе да преплувам,
поредния дъждовен ден?
Днес даже птиците тъгуват.
Под стряхата полу-рефрен
загърнат в старата жилетка
преглъща стон
неслучил песен.
Молитвено протягат сенки
раздърпаните мокри отражения.
Денят се спъва непохватно
с подгизнали обувки от велур,
не се оглежда,
просто шляпва
насред очите си
до кривия бордюр
и с улични реки потича
към още неизвестния си край...
...тъгата от улуците изскача,
за да спаси
удавен стих
от май.