автор: musketar

Ловецът мен отказа да ловува.
Човекът в мен отказа да е жив.
И, значи, време е да се сбогувам,
защото тук не бях, не бях щастлив.

Да вдигна катунарската си шатра
и да напусна този тъжен цирк,
където клоуните те разплакват,
а лъвската любов е само мит.

Където призори въжеиграчът,
обеси се на своето въже.
А слонът публиката изпомачка,
макар да бе муха по пръв сюжет.

А как прилича всичко туй на поза,
с лирико-героически привкус.
Да пишеш за смъртта без смърт е грозно,
тъй както за живота, но без пулс.

Отива пътят ми към пропастта,
по-мамеща от женствена извивка.
И разполагам само със честта
докрай да мога да се предизвикам.