автор: bundyo

Всяка вечер си лягам с Надежда
и се събуждам прегърнал Любов.
Животът, като цветно вретено от прежда,
разплита се тихо и ражда се нов.

И този мой нов недоказан приятел,
с нацупени устни, увит в пелени,
захранван от сякаш безкраен двигател,
отваря уста и нарежда светът да мълчи.

Земята утихва, реките застиват
и вятър в короните веч не бучи -
когато той вечер в леглото заспива,
цяла вселена затваря очи.

16.05.2012 г. 0:39 часа.