автор: apostola

Един към друг отдавна тичаме
и името на сън си сричаме.
И срещнахме се насред пътя ни
със думи във душите кътани.
Свалихме дрехите разкъсани
и от любов дори нахъсани,
прегърнахме телата-голите,
за радост даже на тополите.
Светът за нас не съществуваше
и всичко в нас ни се римуваше.
С почуда слънцето се смееше
тъй както то си го умееше.
И даже облаци намигаха-
очите им до нас достигаха.
Че ние двама си приличаме,
защото просто...се обичаме!