автор: apostola

Аз съм огънче във дните...
Топля твоята душа.
Аз съм стихче в съдбините-
с него аз да те теша.

Мойте думи са мъниста
и на шията-гердан.
Те са песента звъниста
от хорото на мегдан.

Аз съм сянката дебела
под която да заспиш.
И в съня-любов изпрела,
в утро да се претвориш.

Утрото си ти ,нетленна!
Грееш в мене този час.
Морен от нощта блаженна,
утрото целувам аз!