автор: Mitko19

Слънцето в прозореца наднича
и разтваря спящите очи.
- Ставай, - казва - бързо се обличай!
Работа те чака, не дреми!

Със съня разделям се под душа.
Бавно осъзнавам, че съм жив.
Нямам време радио да слушам.
Май забравих нещо... Кой е крив?

Яростно педалите натискам,
като лъч към службата летя.
Вече мога трезво да помисля.
Утре пак е празник, ще поспя.

Празник ли? А в събота предишна
отработвах... Спирам изумен.
Боже мили! Бързал съм излишно.
Днес ще бъде неработен ден.